Platon Tchoumatchenco

Platon Tchoumatchenco

Платон Чумаченко – живот през планини от трудности до символ на неустоимия дух на изследовател.

Тодор Николов
Българска академия на науките

Сред българските палеонтолози от втората половина на 20ти и началото на 21ви век ярко изпъква името на Платон Василев Чумаченко. Той е роден на 27.05.1935 г. в с. Бяла, Сливенско сред диплите на Източна Стара планина, но неговото родословие се проследява далеч назад във времето и в просторите на Екатеринославска губерния на Русия.

Познавам Платон Чумаченко повече от 60 години и винаги съм се удивлявал от неговото достолепие, почтеност и доброта, трудолюбие и стремеж към търсене на новото в науката. Това са все неща, които идват не само и не толкова от образованието, но основата им трябва да е вътре в тебе, чрез ДНК, дадено от твоите предшественици. А предшествениците на Платон идват от широките простори на Русия, разсейвайки своето родословие на юг след болшевишката революция. Дядото на Платон – Платон Дорофеевич Чу­маченко е бил виден търговец („купец первой гилдии Екатеринославской губернии“), глава на голямо богато семейство с 9 деца.

За него са разказвали, че „…когато в неделен ден семейството на Платон Дорофеевич е влизало в църквата, всички погледи са се обръщали към тях…“. Сред това семейство изпъква синът на Платон Дорофеевич – Василий Чумаченко (1893–1940), който в периода 1914–1919 г. е студент в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. 
Личната значка на студента от Новорусийския университет Василий Чумаченко

Разширяващите се вълни на терор от Октом­врийската революция след 1917 г. достигат и юга на Русия, което принуждава младият Василий Чумаченко през 1919 г. да постъпи като прапоршчик (мл. офицер) в Бялата армия на ген. Антон Деникин. През март 1920 г., заедно с други белогвардейци, Василий Чумаченко идва в България.

Скоро след това той се записва за студент в Медицинския факултет на Софийския университет, като упоредно с това работи като фелдшер в болницата към Руския дом на инвалидите. Тук той се запознава с бъдещата си съпруга – Наталия Ченгер (1902–1981), която е с чешко­румънско родословие. През 1928 г. се жени за нея, а през 1930 г. се дипломира като лекар и получава българско гражданство. Започва интензивна лечебна дейност. През 1931 г. в семейството се ражда първият син – Петър. В периода 1934–1935 г. д­р Чумаченко е участъков лекар на един голям район с център с. Бяла, Сливенско, където за кратко време прив­лича уважението и обичта на местните жители. На 27.05.1935 г. в с. Бяла се ражда вторият син – Платон, наречен на дядо си Платон Дорофеевич.

Като потомък на волните запорожски казаци д­р Василий Чумаченко е обичал много конете и местните хора с радост са му предоставяли условия за конен спорт, а при заминаването му от с. Бяла от името на цялото село му подаряват специално седло. Семейството се прибира в София с влак, а д­р Чумаченко като истински казак яхва коня Славчо и така пристига в София. По­късно той си купува нов кон и го нарича Рекс. Веднага след завръщането си в София през есента на 1935 г. д­р Василий Чумаченко открива собствен лекарски кабинет в центъра на София – на ул. Царица Йоанна 13, където вечер приема болни, а през деня работи в Санаториума за туберкулозно болни „Д­р Крайселски“ на Горнобанско шосе.

Независимо, че при дипломирането си в университета той защитава дипломна работа в област­та на неврологията, работата на д­р Чумаченко в санаториума бързо го насочва към специализация в областта на белодробните заболявания, където той се утвърждава като авторитетен специалист. Вероятно за тази преориентировка е повлиял и фактът, че д­р Чумаченко сам е боледувал от туберкулоза по времето, когато като студент работи като фелдшер в този санаториум. Във всеки случай д­р. Василий Чумаченко се проявава не само като изключителен пулмолог, но и като организатор на подходяща база за лечение на туберкулозно болни.

През 1938 г. д­р Василий Чумаченко купува сградата на санаториума и допълнително 6 декара земя около основния болничен блок, прави основен ремонт с надграждане, изгражда парк и създа- ва съвременен лечебен комплекс, наречен санаториум „Витоша“

За съжаление устремът на д­р Василий Чума­ченко е спрян от коварна болест. След една поред- на есенна разходка с любимия си кон през есента на 1939 г. той получава криза, след която за кратко време на легло, на 14.01.1940 г. почива скоропос- тижно от рак на стомаха.

Платон Чумаченко върху коня Славчо (1936)
Д­р Василий Чумаченко с любимия си кон Рекс пред дома си в София в средата на 30те години на миналия век

През целия период на активна дейност д­р Василий Чумаченко е подпомаган от своята съпруга Наталия Ченгер. Самата тя има удивителна биография.

След смъртта на д­р Василий Чумаченко ръ- ководството на санаториума се поема от съпруга- та му. Имах честта да познавам тази достолепна жена. Тя беше с нежна фигура, богата култура и излъчваше едно непреодолимо очарование. Затова винаги съм се учудвал как е могла да поеме вър- ху нежните си рамене тази отговорност – да оглави санаториума в най­трудното и сложно време от 1940 до 1945 г. Само като си помислим какви усилия е трябвало да се полагат за да се изхранват болните в санаториума във военно време и купон- на система, можем да си представим подвига на Наталия Ченгер­-Чумаченко.

Наталия­ Жана Якоб Ченгер е родена на 20.01.1902 г. в Баба Даг, близо до Тулча, Северна Добруджа. Учи в Баба Даг и в Тулча. Баща ѝ – Якоб Ченгер е румънец, лесовъд и голяма част от горите около Баба Даг са негово дело. Майка ѝ Елисавета (Луиза) е чехкиня. Сестрата на Ели­ савета, Вилхелмина (Мина) Сомер играе важна роля в живота на семейство Чумаченко в София. Тя се омъжва в Букурещ за българския студент по медицина Петър Крайселски и с него идва в България. В София д­р П. Крайселски развива успешна лекарска практика и семейството му за- богатява. През 1913 г. Вилхелмина (Мина) кани своята племенница Наталия да се пресели при нея в София. Тук Наталия завършва класическа гимназия и научава перфектно български език. През 1920 г. леля Мина я изпраща да следва медицина в Нанси, но след една година я вика обратно в София. Д­р Крайселски е имал земя в землището на с. Княжево и къща в София до зала България, където е основал и първата си болница. След смърт­ та му (1913 г.) Мина построява една 5­етажна сграда на Горнобански път, в която открива болница. По-­късно, в началото на 20те години тя я отдава под наем на Руския Червен кръст. От това време лечебното заведение е известно под името Рус­ ката болница, съществувала до началото на 30те години и преобразувана по­-късно в санаториум. Наталия е настанена в къща в двора на този санаториум. Както беше отбелязано вече, по­късно тук се срещат пътищата на Наталия Ченгер и Василий Чумаченко.

Удивителна сила е имала Наталия Ченгер­-Чу­маченко – да преведе своите двама малки синове през смутните години на Втората световна война, да успее да поддържа санаториума и да води истинска борба за оцеляване на семейството след деветосептемврийския преврат и последвалата национализация на санаториума и семейната къща.

Наталия Ченгер­Чумаченко (средата на 30те години на миналия век)

Превратът на 9.09.1944 г. носи исторически последствия за страната сменя се обществено­-политическото и социално­-икономическото устройство. Последвалата национализация засяга тежко сем. Чумаченко и коренно променя живота им: през 1948 г. санаториумът „Витоша“ с прилежащия парк и къщата на семейството са отчуждени по Закона за едрата градска недвижима собственост. Властта „милостиво“ им разрешава да продължат да живеят в къщата срещу наем, но след около 3 години новият директор на санаториума д­р Малчев им отнема и тази възможност: семейство Чумаченко с цялата покъщнина е изхвърлено на улицата. Добри хора ги приютяват и по­-късно успешно съдействат пред общинските власти за възстановяване на правата им.

През есента на 1946 г. съдбата натоварва мама Наталия още повече – нейният малък син – Платон заболява тежко и е на легло няколко месеца. Но тя успява да го вдигне на крака и той продължава в своето училище – Френския колеж в София, където учи от 1942 г. С невероятни усилия, с много мъка и години на нищета Наталия Ченгер­Чумаченко успява да изведе семейството си и да осигури образование на децата си. Почива в мир на 15.10.1981 г. Погребана е в Княжевските гробища, в могилата на нейния съпруг д­р Василий Чумаченко.

Тук е уместно да се отбележи, че оживяването и преживяването на сем. Чумаченко след 1945 г. е било възможно благодарение и на невероятна- та съпричастност и солидарна помощ на близки приятели и сънародници от белогвардейската об­ щност в София. В едно свое интервю Платон отбелязва: „Всички наши приятели бяха белоемигранти. Нищо не сплотява така както общата беда. А емиграцията на нашите родители е била именно такава обща беда.“

Отбелязвам тези неща за да се види трудната съдба на семейството на д­р Василий Чумаченко, който създава една забележителна фамилия в България. Тук той влага своите знания за проспе- ритета на медицината в новата си Родина, очертавайки се като един от най-­успешните руски емигранти у нас.

След деветосептемврийския преврат властта изискваше в края на автобиографията си всеки да пише дали семейството му е засегнато от „мероприятията на народната власт“. Проф. Платон Чумаченко с болка си спомня, че освен тежките материални и битови последствия от национализацията над тях е висял като дамоклиев меч епитетът „белогвардейска измет“.

През 1948 г. властта закрива Френския колеж като „капиталистическо“ училище, след което Пла­ тон продължава своето обучение в Единно учи­лище „Иван Вазов“, кв. Павлово. Тук учат също Никита Лобанов ­Ростовски и Светослав Докучаев.

До към 1950–1951 г. животът е бил (жестокото) училище на Платон: спрямо силите си той помага на майка си, пасе кравите на съседа бай Семен край близката рекичка Домуздере, приток на р. Владайска, копае в градината около къщата, съ- бира плодовете в двора и върши всяка посилна за детето работа, която майка му възлага или го мо- лят съседите.

Още като ученик в гимназията Платон работи като фигурант към група на Водпроект в селата Огняново и Негушево, Софийско (1951), общ ра- ботник в Инжстрой, София (1952), общ работник по строежа на Картографската фабрика, Павлово (август–септември 1953). Тази работа е наложителна за да подкрепя майка си и той продължава това и в студентските си години – напр. през зимата на 1958 г. той работи като домакин на хижа Щаст­ливеца, Витоша (над х. Алеко). Всяко свободно време той използва за да подпомага майка си.

През 1953 г. Платон Чумаченко завършва сред­ното си образование и вече поглежда по­-високо – към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е приет за студент в специалността геология през 1954 г. След като завършва Търговската гимназия неговият брат Петър се ориентира към стопанската област, а изборът на Платон за геологията е повлиян от неговия прия­ тел Никита Лобанов­Ростовски, с когото са за- едно още от Френския колеж. Вече в гимназията (Единно училище „Иван Вазов“, Павлово) към тях се присъединява и Светослав Петрусенко. В ху- баво време всяка неделя те са „ловци“ на минерали, главно на Витоша, които събират със страст и след това показват на именития минералог проф. Иван Костов, който им помага да определят съб­раните минерали. След време те предават сбирка- та си от минерали на Музея по минералогия към Софийския университет.

Приятният мек характер на Платон и чертите на благородство, което той излъчва, винаги са привличали приятели, а сред тях ярко се откроя­ ват княз Никита Лобанов­Ростовски, Светослав Петрусенко и много, много други. Заслужава да се напише повече и за неговите приятели, но тук ще се огранича да отбележа специално приятелството му с Никита.

Платон и Никита при патриарха на българската минералогия акад. Иван Костов (2001)

Приятелите: Светослав Докучаев, Никита Лобанов­ Ростовски, Платон Чумаченко и Светослав Петрусенко

Никита Лобанов­Ростовски играе голяма роля в живота на Платон Чумаченко като съученик и приятел – дългогодишно приятелство от тежките детски години до днес. В едно интервю той под- чертава следното: „В България аз разбрах какво значи приятелството между хората с критерии за преданност един към друг…; в България, както и преди, имам много верни приятели, сред които пе- вец (Йордан Иванов), писател (Любомир Левчев), геолог (Платон Чумаченко)… Ето защо ежегодно, през пролетта и есента аз посещавам София и се срещам с всички приятели, защото приятелство- то, както и любовта, изискват много усилия, постоянство и най-главното, което имаме в живота – времето.“1 Знаменателно за това приятелство е идването му в София през 2005 г. специално за 70­годишния юбилей на проф. Платон Чумаченко.

Любомир Левчев и Платон Чумаченко

Приятелството на княз Никита Лобанов­ Рос­товски с Платон Чумаченко е над 70 години! И двамата имат тежко детство, и двамата преминават през „мелницата“ на живота, и двамата достигат върхове в своето развитие. Никита е по рождение благородник – княз с древно потекло, усърден в работата си, с топъл характер, верен на приятелите си, с които е бил, както в трудни години, така и по­-късно, когато е личност с голямо международно признание. Платон по рождение е потомък на запорожски казаци, с удивително мек характер, но твърд в устояване на своите разбирания, с между- народно признати постижения в науката. Двамата са приятели в живота, всеки със своята аура – еди­ ният благородник по рождение и по поведение, другият благородник по душа. Както се казва: „Тези, които си приличат се привличат.“

Студентските години на Платон Чумаченко (1954–1959) са време на усърдно влизане в тайните на геоложкото познание, което по­-късно му дава солидна основа за неговата изява като първо- класен специалист. При това с твърди стъпки той върви към геологията, защото след колекционирането на минерали, което е негова страст от уче- ническите години, преди да започне обучението си в Университета Платон работи като колектор в подземните изработки на рудник Петровица (Iво рудоуправление Бориева на „Горубсо“, Мадан – януари–август 1954 г.). И тук му помага негови- ят приятел Светослав Докучаев, с когото споделят съдбата на „белогвардейски отрочета“ в България. Благоприятно обстоятелство е било, че бащата на Свет Докучаев – д­р Николай Докучаев е бил участъков лекар на Маданския район.

Работата на Платон в „Горубсо“, сред „най­ добрите представители на работническата класа – миньорите“, му дава легитимност и „изглажда“ негативите на неговия белогвардейски произход. Нека да припомним, че при първия си опит да бъде приет за студент Платон е отрязан. И то не защото той се е представил лошо на изпитите, а защото за приемането в Университета по онова време се искаше да бъдеш благонадежден, което се удостоверяваше със „Служебна бележка“ от ОФ ­властта. Сега вече, след работата в „Горубсо“ той получа- ва „заветната“ характеристика за благонадежност и то от партийната организация на миньорите! Това може да се определи като преминаването на Рубикон.

През 1959 г. Платон завършва Университета и неговият път към планините от проблеми в гео­логията е открит. Конкретните стъпки към това Платон прави със своята дипломна работа, свърза- на с геоложко картиране на Пъстрината – височи- ната, източно от гр. Монтана, издигаща се между р. Огоста и десните ѝ притоци Шугавица и Ботуня. Тук неговото внимание е насочено специално към юрските скали, разкриващи се особено добре в северното крило на Михайловградската антиклинала. Този първи досег с юрския летопис оставя трайна следа в развитието на Платон, защото след краткия „флирт“ с тектониката той избира Юрската систе- ма за поле на основните си научни търсения.

Веднага след дипломирането си Платон е наз­ начен за стажант­геолог, по­късно преназначен за старши колектор, а със заповед 618/18.04.1960 г. – за геолог към Бригадата за търсене и картиране в системата на Управлението за геоложки проучвания, където много бързо показва силни качества за развитие. Освен първи успехи в геоложкото картиране, на терена той среща и своята съпруга Райна Иванова, с която сключват брак на 15.05.1960 г. До днес те са щастливо семейство със син Василий (роден 1960 г.), дъщеря Невелина (родена 1968 г.) и внуци.

Първите успехи на Платон Чумаченко в гео­логията, които той постига като геолог­картиро­ вач, дават основание в края на 1961 г. акад. Еким Бончев да го покани за работа като геолог в Геологическия институт на БАН. Така почти цялата по-нататъшна дейност на Платон Чумаченко до пенсионирането му през 2003 г. минава в този Институт: през 1963 г. е избран за научен сътрудник; през 1971 г. защитава дисертация за кандидат на науките (сега доктор) върху юрските брахиоподи от Западна България; през 1984 г. е избран за ст.н.с. ІІ ст.; през 1989 г. – защитава дисертация за доктор на науките, посветена на юрските брахиоподи в Средиземноморието; през 1991 г. е избран за ст.н.с. І ст. (сегашното звание професор). Една устремна научна кариера, зад която стоят години на упорит труд.

Сем. Чумаченко – 70те години

В началото изявите на Платон Чумаченко в Института са най­-общо в полето на регионалната геология: с Боян Връблянски изследват областта между р. Лопушанска Огоста и с. Драганица (СЗ България), с Владимир Шопов характеризират Перма в Чипровска Стара планина. Самият той провежда интересни проучвания на неотектониката на областта в горното течение на р. Огоста и върху пра реките в част от Краището. През 1965 г. участва в колектива на акад. Е. Бончев за характеристиката на Скопското земетресение (26.8.1963).

Спомням си, че в тези първи години от работата на Платон в Института акад. Бончев настоя- ваше той да се ориентира за работа в областта на тектониката. В това направление в Института вече се оформяше екип от млади и много перспективни учени, които постепенно оформиха една забележителна школа. Не мога да кажа защо, но по това време виждах повече възможности за развитие на Платон като изследовател в областта на палеонтологията и стратиграфията, а не в тектониката. Той вече беше показал, че има нюх към фосилния летопис, който разчиташе като отворена книга. Затова настоявах много пред него и пред акад. Бончев той да се съсредоточи за работа в областта на палеон­тологията и стратиграфията. Иво Сапунов под- крепи тази идея и така Платон след 1965 г. почти изцяло се посвети на изследвания върху Юрската система и нейното фосилно съдържание.

Благоприятно обстоятелство за новата и вече трайна ориентировка в изследванията на Платон в областта на стратиграфията и палеонтологията беше неговата дипломна работа, защитена при за- вършването му в Софийския университет, акцент в която е Юрата. Тази система в България е ши- роко развита и богата на фосили, сред които осо- бено разнообразни са амонитите и брахиоподите. Именно брахиоподите станаха основно поле за из- следване в бъдещата работа на младия учен.
В миналото определянето на брахиоподите е ставало само въз основа на техните външни беле- зи. В началото на 30те години на миналия век се разработва методът за изучаване на тези фосили чрез серийни прерези. У нас са правени някои опи­ ти за прилагане на този метод, които завършват със заключението, че поради прекристализация на вътрешната структура той не е приложим. Но още първите опити на Платон Чумаченко показват, че това не е така. Той сам разработва специален плот и малък апарат – конструиран в работилницата на института, както и други приспособления за при- лагането на метода. Така той получава изключи- телно добри резултати при изследването на юр- ски брахиоподи от Западна България, от Северен Алжир, от олистолити от Източна Стара планина и др.

Първата специализирана публикуация върху брахиоподи на Платон Чумаченко е от 1966 г. и е посветена на вида Tetrarhynchia dunrobinensis – брахиопод от Долната Юра при с. Комщица, Годечко. През следващите години следват десетки статии върху таксономията, палеоекологията и стратиграфското значение на юрските брахио­ поди от България, Алжир, Динаридите и др., с които Платон Чумаченко се утвърждава като един от най­-добрите специалисти по юрските брахиоподи в света. Автор е на десетки статии с важни приноси в областта на таксономията, системати- ката, еволюцията и стратиграфското значение на юрските брахиоподи; изготвя зонални схеми по брахиоподи. Описва нови брахиоподни таксони от Юрската система в България и Алжир. Прави трансгранична корелация на юрските седименти от Западна България и Източна Сърбия. Участва в голям международен колектив по палеогеограф- ската реконструкция на Европейската окрайнина на Тетиса…Така той става търсен съавтор на учени от други страни и редовен участник в значителни международни научни форуми.

Като бентосни фосили брахиоподите са значи­ ми индикатори на средата и това стимулира Платон да насочи вниманието си и към палеоекология- та. Първите резултати в изследванията си в тази област той публикува през 1972 г. в авторитет- ното международно списание “Palaeogeography, Paleoclimatology, Paleoecology” под заглавието “Tha­ natocoenoses and biotopes of Lower Jurassic brachio­ pods in Central and Western Bulgaria”. Спомням си, че в мои лекции в Университета съм давал за пример на студентите тази статия като резултат на забележително прецизно изследване.
Ихнофосили

Паралелно с палеоеколожките наблюдения Платон Чумаченко обръща внимание и на ихно- фосилите – следите от жизнената дейност на организмите (trace fossils). Те са важни индикатори за поведението на организмите и характера на среда- та на обитание. Изследва палеотеченията в юрския басейн у нас. Самостоятелно или в съавторство с други колеги (най­-често с Иво Сапунов) той про- вежда детайлни изследвания на стратиграфията на Юрската система в България, разработва палеогеографски и палеотектонски карти по отделни интервали на Юрата в България. Прави важни приноси и в литостратиграфията на Юрската система у нас.
Извън брахиоподите, юрската стратиграфия, палеоекология и палеогеография, Платон Чума­ченко има важни приноси в областта на геоложкото картиране (автор и съавтор на редица картни листове от Геоложката карта на България в М 1:100 000, както и на много регионално ­геоложки изследвания на различни региони от страната, а също в Алжир, Монголия, Карпатите и др.)

Платон Чумаченко и Тодор Николов край Оран, Алжир, април 1972 г.

Освен палеонтолог, палео-еколог и стратиграф от висока класа, Платон Чумаченко винаги е по- казвал тънкия нюх на теренен геолог, който виж- да много детайли в геоложкия летопис и умее да извлече интересни изводи от скалите, както и да „оживи“ със свои реконструкции геоложката кар- тина. Пример за това е неговата работа върху па- леоеколожкото разпространение на юрските брахиоподи в планината Тиарет и Западен Уарсенис (Алжир), както и редица негови публикации върху Юрската система в България и нейното брахиопод­но съдържание.

През 1967 г. колегите Иван Начев, Иво Сапунов и Юли Стефанов лансират олистостромната хипотеза за строежа на Източна Стара планина, според която всичките седименти с доказана триаска и юрска възраст представляват олистолити в черни- те аргилити на Котленската свита с къснокредна възраст. Събирайки брахиоподи от олистолити Платон вижда, че освен олистолити, съществуват и нормални (суперпозиционни) и тектонски взаимоотношения сред тези скали, като той приема и доказателствата на Светлана Чернявска за средно- юрска възраст на черните аргилити на Котленската свита. Така се поставя нов етап от изучаването на триаските и юрските скали в Източна Стара планина, като тектонско­алохтонни, сред които има и олистолити (седиментно­алохтонни); по-­късно този строеж бе доказан и детайлизиран и от сеизмичните профили, проведени от английската компания „Бритиш газ“. Друго негово постижение от регионално стратиграфско значение е доказването чрез брахиоподи на липсата на долноюрски седименти в Белоградчишко и оттам промяна на палео­ географските интерпретации за региона.
Проф. П. Чумаченко продължава да бъде активен – физически и интелектуално, излиза за теренни изследвания, пътува у нас и в чужбина.

Проф. Платон Чумаченко е плодовит автор – из под неговото перо са написани над 260 публикации, главно научни статии, а също и много научно­ популярни обзори, записки за геоложки паметници и др. Много от публикациите му в последните години са посветени на историята на българската геология. Той е инициатор да напишем заедно с него Компендиум на българските палеонтолози, в който включихме данни за всички български палеонтолози от 1896 до 2015 г., включително (Чумаченко, Николов, 2016).

Обобщено може да се каже, че основните на- учни приноси на Платон Чумаченко са в следните основни научни направления: палеонтология и стратиграфия на Юрската система в разкрития в България, Алжир и Монголия, както и в дълбоки сондажи от Северна България (литостратиграфия, брахиоподна биостратиграфия, палеонтология на брахиоподи и ихнофосили, палеогеография и па- леотектоника, секвентна стратиграфия). Работил е и като картировач в Северен Алжир (1970–1972), както и като старши геолог на българската група в Монголия (1977–1979).

В годините на активната си дейност проф. П. Чумаченко е заемал редица организационни и научно­ организационни длъжности: дългогодишен зав. библиотеката на Българското геологи­ческо дружество; секретар (1995–1998) и председател на Националния комитет за Международната геоложка корелационна програма на ЮНЕСКО (1998–2003); председател на експертна комисия по Науките за земята към НФНИ–МОН (1990–1993); член (1997–2000 г.) и председател (2000–2003) на Научната комисия по геолого-­географски науки при ВАК; член на СНС по геологически науки при ВАК; член на НС на ГИ–БАН; председател (2006–2010 г.) на Научната комисия по геолого­ географски науки при ВАК; член на различни международни научни комисии и участник в много международни геологически форуми; преподавател по палеоекология в Софийския университет: от 1973/1974 до 1976/1977 г. и от 1980/1981 до 1990/1991 г. Той даде път в науката на много талантливи млади колеги.

Проф. Платон Чумаченко е почетен член на Българското геологическо дружество. Носител е на орден „Кирил и Методий“.
В последните години основното внимание на Платон Чумаченко е съсредоточено главно в из- следване на съдбата и жизнената дейност на руски геолози­белоемигранти. Сам Платон е с руски произход и има особен пиетет към руския дух и руската култура. В едно интервю Платон казва: „Освен моя руски произход върху мен се отрази и общуването с приятели от семейства на руски емигранти.“

В течение на няколко години на упорита работа по търсене на данни за отделни руски геолози­-белоемигранти Платон Чумаченко събира уникален материал, който обработва и редактира заедно с Олга Дитл от Германия. В резултат на тази забележителна дейност е публикуван един солиден том с обем 478 стр., включващ данни за над 400 учени и специалисти от широката сфера на науките за Земята, прокудени от Русия в различни периоди на 19–20 век. Научно­-енциклопедичният сборник „Геологи российского зарубежья: судьбы и вклад в мировую науку“ (2014) представлява капитален принос в историята на науката.

В предварителната рецензия за този сборник имах възможност да напиша следното: „Eдна удивителна книга, в която авторите са очертали трудните съдби на руските геолози, емигрирали в различно време от Русия (от началото на 19 и през 20 в.), но главно поради терора след 1918 г. Удивителен също е фактът, че тези хора се разселват почти по всички континенти и внасят своя принос за изучаване на геологията на приелите ги страни. Авторите с голямо внимание представят трудните съдби поне на три поколения руски емигранти ­геолози, имената на повечето от които са вписани в златните страници на различни страни по света.

В своя предговор княз Никита Лобанов­Рос­ товски пише: „В этот биографический сборник включены не только учёные, но и практики, работавшие в разных областях наук о Земле. Отдельные биографии содержат, кроме краткого описания трудового пути, небольшие историко-­культурные экскурсы, связанные с жизнью этих людей и неко- торых членов их семей.

Эти выходцы из России отдали свой опыт, свои знания и свой талант всему культурному челове­ честву. С другой стороны они столкнулись с дру- гой культурой, не только в жизни, но и в геологи- ческих науках. Они восприняли и ассимилировали самые лучшие образцы местной культуры и постарались вернуть на Родину все то, что они открыли. Многие из них поддерживали тесные связи с ведущими геологами Советского союза. Так двухсторонне происходил обмен геологических знаний, обмен жизненного опыта.“

Книгата получи много ласкави отзиви у нас и от учени от различни страни, в т.ч. (и единични) от Русия, но печално е, че няма никакъв отклик от официални руски научни институти!

Проф. Платон Чумаченко продължава своето търсене на сведения за съдбата на руски белоеми­гранти в различни други страни. През миналата година той публикува заедно с княз М. Вяземский данни за геолози от руски произход в САЩ. В ход са негови проекти за руски геолози във Вели­ кобритания, съвместно Д. Бранаган, М. Вяземский и Хю Торенс. Подготвена е и следваща работа за геолози от руски произход в испаноговорящите страни. Последната публикация от тази пореди- ца е посветена на руски геолози във франкофонски страни (виж библиографията). Уместно е да се подчертае, че тези трудове са подготвени по инициатива и с невероятните усилия на Платон Чумаченко, в сътрудничество с авторитетни учени от различни страни.

Тези усилия на проф. Платон Чумаченко са при- нос в историята на науката. Те отразяват неговото преклонение пред подвига на хиляди белоемигранти, оживели сред мъките на емиграцията и намери- ли сили да дадат своя дан за просперитета на тези страни, които са им оказали гостоприемство.

Платон Чумаченко със сина си Василий Чумаченко, който има докторска степен по електроника от Университета в Гренобъл – Пирин, 2003 г.

Рисунка на Платон Чумаченко от уличен художник в Монмартр, Париж, 2013 г.

Геологи российского зарубежья

Проф. Платон Чумаченко със съпругата си Райна в Лондон (2016)
Когато хвърлим поглед назад във времето на живота и дейността на Платон Чумаченко не мо- жем да не изпитаме особено чувство на трепет и удивление как са преминали неговите детски го- дини в атмосфера на постоянен терор над неговото семейство след преврата на 9.09.1944 г. и под сянката на клеймото „белогвардейски боклук“. След ранната смърт на баща му, майка му Наталия Чумаченко носи невероятна тегоба и като орли- ца извежда семейството си към по­добри дни. Синовете поемат своя труден път, големият син Петър се ориентира в икономиката, а Платон дос- тига до забележителни постижения в областта на науката. След изминалите и трудни, и радостни години той с удовлетворение може да си спомни нежните строфи на Николай Огарьов (1813–1877):

„Когато в спомена повторим изминатия жизнен път,
в душа на чувства място сторим,
те пак започват да пламтят,
пак същи радости,
тъги и същите тревоги в нея,
сърцето свива се в гърди,
пак да въздъхнат те копнеят.“

Връщайки се назад в спомените си проф. П. Чу­ маченко отблязва с основание, че малцина могат да разкажат нещо за своето родословие, за своя дядо или прадядо… „А нали с житейските корени, с обичаите, с традициите започва всеки народ – отбелязва проф. Чумаченко. Човек трябва да знае миналото на своето семейство, независимо къде се е родил, в която и държава да е живял, и независи- мо какъв се е чувствал – руснак, българин, татарин и т.н. На първо място трябва да бъде човек.“
Дарен от своите родители с интелект, възпитан в най­добрите християнски ценности и носещ в себе си най­добрите човешки качества – благ ха- рактер, любов към знанието, трудолюбие и целе- устременост, Платон Василев Чумаченко израства като уважавана личност и забележителен учен, който оставя дълбока следа в развитието на бъл- гарската геология, стратиграфия и палеонтология. Неговото име е сред златната плеада на палеон- толозите и палеоеколозите на Юрската система в България, Европа и света.

Платон Чумаченко – основни научни публикации

Проф. Платон Чумаченко е автор (и съавтор) на над 260 публикации – научни статии, статии по история на наука- та, резюмета на доклади на международни научни форуми, статии и бележки по проблемите на геоложките паметни- ци, интервюта, научно­популярни статии, както и някол- ко on­line публикации. Тук са включени основните науч- ни статии на проф. Чумаченко, както и статии по история на науката. Неговата библиография може да се намери и в сайта на Геологическия институт при БАН – http://www. geology.bas.bg/.
Връблянски, Б., П. Чумаченко. 1962. Геология на област­ та между р. Лопушанска Огоста и с. Драганица (СЗ България). – Год. Упр. геол. проучв., 12, 229–274. Чумаченко, П., В. Шопов. 1963. Перм в Чипровска Стара планина. – Сп. Бълг. геол. д-во, 26, 3, 360–365. Бончев, Е., П. Гочев, И.­А. Петков, И. Хайдутов, П. Чумаченко, Ц. Цанков. 1965. Върху характеристиката на Скопското земетресение /26.8.1963/. – Изв. Геол. и-т, БАН, 14, 59–89. Чумаченко, П. 1965. Неотектоника области в верхном тече- нии реки Огосты. – В: Путеводитель экскурсии 8 кон- гресса КБГА. София, 60–61. Чумаченко, П. 1966. Върху прареките в част от Краището. – Изв. Геол. и-т, БАН, 15, 279–287. Чумаченко, П. 1966. Tetrarhynchia dunrobinensis – брахио- под от долната юра при с. Комщица, Годечко. – Труд. Геол. Бълг., сер. палеонтол., 8, 11–19. Сапунов, И., П. Чумаченко, В. Шопов. 1967. Биостра­ тиграфия на долноюрските скали при с. Комщица, Софийско. – Изв. Геол. и-т, БАН, сер. геотектон., стратигр., литол., 16, 125–143. Gochev, P., Р. Tchoumatchenco. 1968. Sur la nature du décro- chement de Ptichevo. – Bull. Geol. Inst., Ser. Geotecton., Stratigr., Litol., 17, 99–105. Връщайки се назад в спомените си проф. П. Чу­ маченко отблязва с основание, че малцина могат да разкажат нещо за своето родословие, за своя дядо или прадядо… „А нали с житейските корени, с обичаите, с традициите започва всеки народ – отбелязва проф. Чумаченко. Човек трябва да знае миналото на своето семейство, независимо къде се е родил, в която и държава да е живял, и независи- мо какъв се е чувствал – руснак, българин, татарин и т.н. На първо място трябва да бъде човек.“ Дарен от своите родители с интелект, възпитан в най­добрите християнски ценности и носещ в себе си най­добрите човешки качества – благ ха- рактер, любов към знанието, трудолюбие и целе- устременост, Платон Василев Чумаченко израства като уважавана личност и забележителен учен, който оставя дълбока следа в развитието на бъл- гарската геология, стратиграфия и палеонтология. Неговото име е сред златната плеада на палеон- толозите и палеоеколозите на Юрската система в България, Европа и света. Tchoumatchenco, P. 1971. Notes sur la répartition stratigra- phique des brachiopodes du Jurassique inférieur dans les Balkanides centrales et occidentales (Bulgarie). – In: Coll. Jurassique. Luxembourg, 1967. Mém. BRGM, Fr., 75, 183–187. Гочев, П., П. Чумаченко. 1971. Команската флексура. – В: Бончев, Е. (Ред.). Тектониката на Предбалкана. С., БАН, 242–249. Гочев, П., П. Чумаченко. 1971. Червенската синклинала. – В: Бончев, Е. (Ред.). Тектониката на Предбалкана. С., БАН, 275–284. Сапунов, И., П. Чумаченко, В. Шопов. 1971. Относно ня- кои особености в палеогеографията на Тетевенско през ранната юра. – Изв. Геол. и-т, БАН, сер. стратигр. и литол., 20, 33–62. Tchoumatchenco, P. 1972. Thanatocoenoses and biotopes of Lower Jurassic brachiopods in Central and Western Bulgaria. – Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeoecol., 12, 227–242. Tchoumatchenko, P. 1972. On palaeocurrents in Central and Western Bulgaria in Early Jurassic times. – Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeoecol., 12, 243–250. Чумаченко, П. 1972. Стратиграфско разпределение на дол- ноюрските брахиоподи от Централна и Западна Стара планина и Краището. – Изв. Геол. и-т, БАН, сер. стра- тигр. и литол., 21, 63–84. Revert, J., Р. Tchoumatchenco. 1973. Les zones du Lias en Bulgarie et dans le Sud de la France (bassin des Causses): essai de corrélation. – Docum. Lab. Géol., Fac. Sci., Lyon, 56, 181–191. Чумаченко, П. 1973. Върху средноюрската брахиоподна стратиграфия в Белоградчишко. – Сп. Бълг. геол. д-во, 38, 3, 314–319. Tchoumatchenco, P. 1976. An analysis of Simpson’s species di- versity index in the Early Jurassic brachiopods from Central and Western Bulgaria. – Geologica Balc., 6, 4, 95–103. Сапунов, И., П. Чумаченко, В. Шопов. 1976. Стратиграфия и палеоекология на долната юра в част от Западна България. – Год. СУ, ГГФ, 67, 1–геол., 101–149. 102 Tchoumatchenco, P. 1977. Les biozones de Brachiopodes du Jurassique moyen en Bulgarie. – Geologica Balc., 7, 1, 97–108. Чумаченко П. 1978. Върху някои въпроси от стратиграфия- та на средната юра в част от Северозападна България. – Год. СУ, ГГФ, 69, 1–геол., 172–192. Чумаченко, П. 1978. Брахиоподи от каловския етаж и горноюрската серия на част от Западния Предбалкан. – Палеонтол., стратигр. и литол., 8, 3–54. Чумаченко, П. 1978. Върху палеотеченията в средноюр- ския басейн в Белоградчишко. – Сп. Бълг. геол. д-во, 39, 1, 17–29. Чумаченко, П. 1978. Средноюрски брахиоподи от околно- стите на с. Долни Лом, Видинско. – Год. СУ, ГГФ, 69, 1–геол., 193–232. Чумаченко, П. 1978. Средноюрски брахиоподи от По­ латенската свита при с. Жабляно, Радомирско (За­ падна България). – Палеонтол., стратигр. и литол., 9, 27–56. Чумаченко, П., Т. Костадинов, Ж. Амгаа, Ю. Путилина. 1980. Стратиграфия и структура отложений поздне- го мезозоя в окрестностях сомона Батноров (Северо­ Восточная Монголия). – Труд. Межд. геол. экс. в МНР, 1, 74–85. Коюмджиева, Е., Т. Николов, И. Сапунов, Я. Тенчов, Д. Тронков, Х. Хрисчев, Х. Чемберски, П. Чумаченко. 1982. Стратиграфски кодекс на България (литострати- графски единици). – Сп. Бълг. геол. д-во, 43, 3, 286–310. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1983. Coupe du Jurassique dans la région de la ville de Teteven. – In: Guide de l‘ex- cursion; réunion еxtraordinaire de la Société géologique de France en Bulgarie. Sofia, Presse universitaire, 51–54. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1983. Jurassique de la Bulgarie du Sud­Ouest. – In: Guide de l‘excursion; réu- nion extraordinaire de la Société géologique de France en Bulgarie. Sofia, Presse universitaire, 108–111. Tchoumatchenco, P. 1983. Druganirhynchia nevelinae gen. & sp. n. (Brachiopoda), (Rhynchonellidae) and the repartition of the Aalenian Rhynchonellids in South­Western Bulgaria. – Geologica Balc., 13, 6, 69–78. Сапунов, И., С. Чернявска, П. Чумаченко, В. Шопов. 1983. Стратиграфия нижнеюрских отложений в области Краиште (Югo­3aпадная Болгария). – Geologica Balc., 13, 4, 3–29. Чумаченко, П. 1983. Ихнофосили от долната част на Салашката свита (долна креда) в Драгоманско и тяхно- то палеоеколожко значение. – Сп. Бълг. геол. д-во, 44, 3, 248–258. Tchoumatchenco, P. 1984. Les zones de brachiopodes du Jurassique d’Algérie du Nord et leur corrélation avec les zones de brachiopodes en Bulgarie. – In: Michelsen, O., A. Zeiss (Eds.). Vol. of the Intern. Symp. Jurassic Stratigr., III. September 1–8, 1984, Erlangen. Copehagen, Geol. Surv. Denmark, 863–882. Додекова, Л., И. Сапунов, П. Чумаченко. 1984. Страти­ графия ааленских, байосских и батских отложений в части Юго­Западной Болгарии. – Geologica Balc., 14, 2, 3–55. Tchoumatchenco, P. 1985. First find of ichnofossils in the low grademetamorphicrocksintheEastRhodopes,Bulgaria.– Geologica Balc., 15, 1, 57–62. Сапунов, И., П. Чумаченко, Л. Додекова, Д. Бакалова. 1985. Стратиграфия келловейских и верхнеюрских отложе- ний Юго­Западной Болгарии. – Geologica Balc., 15, 2, 3–61. Сапунов, И., П. Чумаченко, Л. Додекова, С. Чернявска, С. 1985. Принос към официалната литостратиграф- ска схема, свързана със средноюрските наслаги в Се­ вероизточна България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 46, 2, 144–152. Lefeld, J., I. Sapunov, P. Tchoumatchenco, D. Bakalova, L. Dodekova. 1986. Upper Jurassic­Lowermost Cretaceous sequences in the Inner Carpathians (Poland) and the Balkanides (Bulgaria) – a comparison. – Geologica Balc., 16, 6, 87–97. Tchoumatchenco, P. 1986. Répartition paléoécologique des Brachiopodes jurassiques dans les Monts de Tiaret et de l’Ouarsenis occidental (Algérie). – In: Racheboeuf, P., C. Emig (Eds.). Les Brachiopodes Fossiles et Actuels. Biostratigraphie du Paléozoique, 4, 389–398. Tchoumatchenco, P. 1986. Tiaretithyris gen. n. (Dallinidae, Brachiopoda) du Jurassique supérieur des environs de la ville de Tiaret (Algérie du Nord). – Geologica Balc., 16, 6, 113–121. Пермяков, В., И. Сапунов, Ю. Тесленко, П. Чумаченко. 1986. Корреляция юрских отложений черноморских по- бережий Болгарии и Украины. Киев, ИГН АН УССР, препринт 86–19, 56 с. Сапунов, И., П. Чумаченко, И. Бабурков, Д. Бакалова, Л. Додекова, Ц. Желева, М. Николова, С. Чернявска. 1986. Юрската система в новите сондажни разрези в Провадийско. – Сп. Бълг. геол. д-во, 47, 2, 103–120. Сапунов, И., П. Чумаченко, С. Бърдаров, М. Вавилова, Л. Додекова, П. Китов, С. Чернявска. 1986. Стратиграфия на юрските скали от сондажните разрези между селата Ресен, Великотърновско и Конак, Търговищко. – Сп. Бълг. геол. д-во, 47, 3, 26–42. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1986. Ревизия на въведените до 1985 г. български официални литостратиграфски еди- ници, свързани с юрската система. – Сп. Бълг. геол.д-во, 47, 1, 32–50. Чумаченко, П., И. Сапунов. 1986. Брестнишката свита – по­ млад субективен синоним на Сливнишката свита. – Сп. Бълг. геол. д-во, 47, 1, 74–77 Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1987. Ore mineralizations in the Lower Jurassic near Gradešnica Village, Teteven Area (Central Fore­Balkan, Bulgaria). – Geologica Balc., 17, 4, p. 98. Tchoumatchenco, P. 1987. Nouveaux taxa brachiopodes du Jurassique de l’Ouarsenis occidental (Algérie du Nord). – Geologica Balc., 17, 1, 47–62. Tchoumatchenco, P. 1987. On some essential ommissions in the paper of Zagorchev “Jurassic paleogeography of a part of South­West Bulgaria in the light of the new stratigraphic data.” – Geologica Balc., 16, 5, 1986. – Geologica Balc., 17, 4, 99–100. Tchoumatchenco, P. 1987. Vivisignia – ichnofossils on shells of Bulgarian Lower Jurassic brachiopods. – Geologica Balc., 17, 4, 79–81. Сапунов, И., П. Чумаченко, В. Ангелов. 1987. Новые дан- ные о нижней границе Сливницкой свиты в Западных Балканидах. – Geologica Balc., 17, 2, с. 96. Сапунов, И., П. Чумаченко, П. Митов. 1987. Находка угле- носных прослоек среди песчаников Костинской свиты (нижнеюрский отдел) в Северозападной Болгарии. – Geologica Balc., 17, 2, с. 72. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1987. Геоложко развитие на Североизточна България през юрския период. – Палеонтол., стратигр. и литол., 24, 3–59. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1987. Случай крутого пересе- чения литостратиграфической границы с биострати- графическими границами в нижнеюрских отложениях близ с. Гинци (Западная Стара­Планина, Болгария). – Geologica Balc., 17, 2, с. 78. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1987. Юрска система. Стра­ тиграфия. – В: Боков, П., X. Чемберски (Ред.). Гео- 103 ложки предпоставки за нефтегазоносността на Се- вероизточна България. София, Техника, 58–65. Чумаченко, П., И. Сапунов, В. Ангелов. 1987. Креми­ ковский позднеюрский порог и его влияние на седи- ментацию пелагических карбонатов. – Geologica Balc., 17, 3, с. 76. Tchoumatchenco, P. 1988. Notes sur un model sédimentaire de la région des Monts Bakony (Hongrie). – Geologica Balc., 18, 4, 65–67. Tchoumatchenco, P. 1988. Reconstitution stratigraphique et paléogéographique du Jurassique inférieur et moyen à par- tir des olistolites, inclus dans la Formation de Kotel (Stara planina orientale, Bulgarie). – Geologica Balc., 18, 6, 3–28. Жекова­Иванова, Д., И. Сапунов, П. Чумаченко. 1988. Романовдольский член, новый член Озировской сви- ты (нижний юрский отдел, г. Тетевен, Болгария). – Geologica Balc., 18, 6, с. 92. Сапунов, И., П. Чумаченко, П. Митов. 1988. Юрское раз- витие Северозападной Болгарии. – Geologica Balc., 18, 1, 3–82. Чумаченко, П., И. Сапунов. 1988. Критични бележ- ки за една юрска палинспастична реконструкция на България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 49, 3, с. 113. Чумаченко, П., И. Сапунов. 1988. О юрской системе в Восточной Стара­планине. – Geologica Balc., 18, 5, с. 94. Чумаченко, П., И. Сапунов. 1988. Предварительные за- метки о находках ихнофосилий и problematica в мра- морах близ Асеновой Крепости (Центральные Родопы, Болгария). – Geologica Balc., 18, 4, с. 36. Dodekova, L., P. Tchoumatchenco. 1989. Jurassic dinocysts from the Eastern Stara planina Mountain. – Geologica Balc., 19, 2, p. 88. Peybernès, B., J. Dercourt, Z. Ivanov, G. Lachkar, J.­P. Rolando, J. Surmont, J. Thierry, P. Tchoumatchenco. 1989. Nouvelles données micropaléontologiques, paléomagne- tiques et sédimentologiques sur les flysches de la zone de Luda Kamchija (Bulgarie orientale). – In: Extended Abstracts of the XIV Congress C.B.G.A. Sofia, 764–767. Peybernès, B., P. Tchoumatchenco, J. Dercourt, Z. Ivanov, G. Lachkar, J.­P. Rolando, J. Surmont, J. Thierry. 1989. Données nouvelles sur les flysches de la zone de Luda Kamchija (Balkanides orientales, Bulgarie): conséquences paléogéographiques. – C. R. Acad. Sci. Paris, 309, Ser. II, 115–124. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1989. Bulgarian experience in Lower Jurassic biozonation based on different fos- sil groups – a retrospection. – In: 2nd Intern. Symp. Jur. Stratigr. Lisboa, 1987, vol. 2, Gentro Еstr. Paleobiol. Кiv. Nova de Lisboa (I.N.I.C.) & Gentro Geoc. Univ. Coimbra (I.N.I.C.), 701–715. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1989. Stratigraphic sections, Bulgaria, Jurassic. – In: Rakús, M. (Project Leader et IGSP National Working Groups). Evolution of the Northern Margin of Tethys: the Results of IGSP Project 198. Mém. Soc. Géol. France, N. S., 154 (II) and Осс. Publ. ESRI, New ser., 4, 189–199. Tchoumatchenco, P. 1989. Brachiopodes des olistolites Jurassique inférieur et moyen inclus dans la Formation de Kotel (Jurassique moyen) (Stara Рlanina orientale, Bulgarie). I. Rhynchonellida. – Paleontol., Stratigr., Litol., 27, 3–30. Tchoumatchenco, P., I. Sapunov. 1989. Palaeontological evi- dense of a Precambrian age of the marbles at the Asenova krepost Castle (Central Rhodopes, Bulgaria). – Geologica Balc., 19, 1, 33–36. Tchoumatchenco, P., T. Nikolov, I. Sapunov. 1989. Outline of the Jurassic and Early Cretaceous tectonic evolution in Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 42, 12, 99–102. Жекова­Иванова, Д., И. Сапунов, П. Чумаченко. 1989. Нижний юрский отдел в разрезе Романов дол. КБГА, XIV конгресс, София, Болгария, 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седиментология фанерозоя в Болгарии. София, 51–54. Сапунов, И. Г., П. В. Чумаченко. 1989. Юрская система в разрезах Рыждавец и Станевци. КБГА, XIV кон- гресс, София, Болгария, 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седи- ментология фанерозоя в Болгарии. София, 97–100. Сапунов, И., П. Чумаченко, П. Митов. 1989. Новые данные о нижнеюрской части Озировской свиты, полученые скважинами у с. Селановци, Северозападной Болгарии. – Geologica Balc., 19, 3, с. 68. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1989. Някои нови представи за литостратиграфията на средноюрските морски скали в Западна и Централна България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 50, 1, 15–25. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1989. Стратиграфия и седимен- тология юрской системы. А. Стратиграфия. КБГА XIV конгресс, София, Болгария, 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седи- ментология фанерозоя в Болгарии. София, 35–38. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1989. Титонские и берриаские известняки в разрезе Зореница. A. Стратиграфия. КБГА XIV конгресс, София, Болгария, 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седиментология фанерозоя в Болгарии. София, 44–46. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1989. Юрская система в раз- резe Козница. КБГА, XIV конгресс, София, Болгария, 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седиментология фанерозоя в Болгарии. София, 54–60. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1989. Юрская система в раз- резе Бобово. КБГА, XIV конгресс, София, Болгария. 1989. – В: Начев, И. (Ред.). Путеводитель экскурсии Е1 – Стратиграфия и седиментология фанерозоя в Болгарии. София, 100–103. Чумаченко, П. 1989. Относно стратиграфията на юрските седименти в околностите на гр. Сливница, Софийско. – Сп. Бълг. геол. д-во, 50, 2, 51–56. Чумаченко, П., C. Чернявска. 1989. Юрская система в Восточной Стара­Планине. I. Стратиграфия. – Geolo- gica Balc., 19, 4, 33–65. Чумаченко, П., С. Чернявска. 1989. Условия формирова- ния юрских отложений в Восточной Стара­планине. – В: Тезисы докладов XIV конгресса КБГА. София, 652–655. Dercourt, J., L.­E. Ricou, S. Adamia, G. Csaszar, H.­P. Funk, J. Lefeld, M. Rakús, M. Sandulescu, A. Tollmann, P. Tchou­ matchenco. 1990. Paleogeographical maps 1:10 000 000. – In: Rakús, M. (Project leader). IGCP 198. Northern Margin of Tethys. S. G. Fr., E.S.R.I.G.U.D.S., Bratislava, 11 maps. Dercourt, J., L.­E. Ricou, S. Adamia, G. Csaszar, H.­P. Funk, J. Lefeld, M. Rakús, M. Sandulescu, P. Tchoumatchenco, A. Tollmann. 1990. Anisian to Oligocene рaleogeography of the European margin of Tethys: Geneva to Baku. – In: Rakús, M., J. Dercourt, A. Nairn (Eds.). Evolution of the Northern Margin of Tethys: The Results of IGCP Project 198. Mém. Soc. géol. France, N. S., 154, 159–190. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1990. Jurassic. Principal Paleogeographic features of Bulgaria. – In: Rakús, M., J. Dercourt, A. Nairn (Eds.). Evolution of the Northern Margin of Tethys. Mém. Soc. géol. France, N. S., 154 (III) and Occ. Publ. ESRI, New Ser., 5, 104–108. Tchoumatchenco, P. 1990. Brachiopodes des olistolites Juras­ sique inférieur et moyen inclus dans la Formation de Kotel 104 (Jurassique moyen) (Stara planina orientale, Bulgarie). II. Spiriferinida, Terebratulidina. – Paleontol., Stratigr., Litol., 28, 3–40. Tchoumatchenco, P., S. Černjavska. 1990. Jurassic in Eastern Stara planina. In: Principal features of the paleogeogra- phy of Bulgaria. – In: Evolution of the Northern Margin of Tethys. The Results of IGCP Project 198. I. Mém. Soc. géol. France, N. S., 154, 103–109. Сапунов, И., П. Чумаченко, С. Чернявска. 1990. Официални литостратиграфски единици за юрските континентални скали от Западна България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 51, 1, 10–20. Чумаченко, П., C. Чернявска. 1990. Юрская система в Восточной Стара­Планине. II. Палеогеография. – Geo- logica Balc., 20, 3, 17–58. Michalik, J., M. Jordan, V. Radulović, P. Tchoumatchenco, A. Vőrős. 1991. Brachiopod fauna of the Triassic–Jurassic boundary interval in the Mediterranean Tethys. – Geologica Carpathica, 42, 60–63. Сапунов, И., П. Чумаченко, А. Атанасов, А. Маринков. 1991. Центральная Северная Болгария в юрский пери- од. – Geologica Balc., 21, 5, 3–68. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1991. Нижне­ и среднеюрские отложения в окрестностях с. Лопушна, Годечского рай- она (Западная Стара­планина). – Geologica Balc., 21, 1, с. 28. Сапунов, И., П. Чумаченко. 1991. Ревизия на въведените до 1990 г. юрски официални литостратиграфски единици в България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 52, 2, 56–66. Nikolov, T., P. Tchoumatchenco. 1992. New data for the lower boundary of the Vraca Urgonian Group in Iskar Valley. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 45, 8, 75–77. Tchoumatchenco, P. 1992. Answer to the comments by P. Gocev on the Matorides in the East Stara­Planina­Mountains. In: Discussion on the Jurassic System in the East Stara Planina Mountains (papers published by Tchoumatchenco, Černjavska in Geologica Balcanica. 19. 4 (1989) and 20. 3 (1990). – Geologica Balc., 22, 3, 93–96. Tchoumatchenco, P., K. Khrischev. 1992. Le Jurassique dans les Monts de Tiaret et de l’Ouarsenis occidental (Algérie). I. Stratigraphie. – Geologica Balc., 22, 5, 29–59. Tchoumatchenco, P., K. Khrischev. 1992. Le Jurassique dans les Monts de Tiaret et de l’Ouarsenis occidental (Algérie). II. Evolutions paléogéographique et paléotectonique. – Geologica Balc., 22, 6, 53–63. Tchoumatchenco, P., В. Peybernès, S. Černjavska, G. Lachkar, J. Surmont, J. Dercourt, Ž. Ivanov, J.­P. Rolando, I. Sa­ punov, J. Thierry. 1992. Étude d‘un domaine de transition Balkan­Moésie: évolutions paléogéographique et paléotec- tonique du sillon du flysch jurassique inférieur et moyen dans la Stara Planina orientale (Bulgarie orientale). – Bull. Soc. géol. France, 163, 1, 49–61. Tchoumatchenco, P. 1993. Brachipod thanatocoenosis in the Aalenian, Baiocian and Bathonian of western Bulgaria and their distribution. – Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeo- ecol., 100, 1–2, 160–168. Джуранов, С., М. Иванов, Н. Йолкичев, Д. Кожухаров, Т. Николов, Н. Попов, Н. Рускова, И. Сапунов, Я. Тенчов, Д. Тронков, Х. Чемберски, П. Чумаченко. 1993. Речник на българските официални литостратиграфски еди- ници (1882–1992). София, Изд. БАН, 399 с. Сапунов, И., П. Чумаченко, В. Ангелов. 1993. Латералният преход между Бовската и Полатенската свита (средна юрска серия) при с. Равна, Годечко (Западна Стара пла- нина). – Сп. Бълг. геол. д-во, 54, 1, 61–64. Gaković, M., P. Tchoumatchenco. 1994. Jurassic brachiopods from the Dinarides (NE Herzegovina). – Geologica Balc., 24, 3, 13–29. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco, V. Shopov. 1994. The Lower Jurassic in a part of Western Stara Planina Mts. (biо­ stratigraphy and palaeotectonics). – Geologica Balc., 24, 2, 3–19. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco. 1994. Introduction à l’évo- lution tectonique et paléogéographique de la Bulgarie au cours du Jurassique. – Géobios, 17, 723–732. Tchoumatchenco, P. 1994. Brachiopodes du Jurassique supé- rieur de l’Algérie du Nord. – Geologica Balc., 24, 6, 31–81. Tchoumatchenco, P. 1994. Brachiopodes Jurassiques du Kef Sidi Аmar – massif Culminant de l’Ouarsenis (Algérie du Nord). – Geologica Balc., 24, 1, 25–61. Tchoumatchenco, P., I. Sapunov. 1994. Intraplate tectonics in the Вulgarian part of the Moesian Platform during the Jurassic. – Geologica Balc., 24, 3, 3–12. Uchman, A., P. Tchoumatchenco. 1994. Remarks on the stra- tigraphy аnd brachiopod palaeogeography in the Lower Jurassic Hierlatz type limestones facies, the Choc unit. Central Western Carpathians. – Geologica Carpathica, 45, 4, 1–8. Tchoumatchenco, P., T. Nikolov, D. Kozhukharov, B. Benev, P. Gochev, N. Katzkov, K. Khrischev, M. Moev, Z. Nikolov, I. Slavov, D. Stoitchev, Tz. Tzankov, N. Zidarov. 1995. Le Crétacé inférieur dans le Massif de l’Ouarsenis et les Monts de Tiaret (Algérie du Nord). – Geologica Balc., 25, 2, 27–59. Чумаченко, П., И. Сапунов. 1995. Юрската система в ра- йона на Кремиковци. – В: Барит-железорудното на- ходище „Кремиковци“ и юрската система в района на Кремиковци. Пътеводител „70 години Българско гео- логическо дружество”. С., МГУ, 4–9. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco, V. Shopov. 1996. The Lower Jurassic in the Troyan region and the southeastern part of the Teteven region (Central Balkanids) (brachiopod­, bi- valve­ and ammonite stratigraphy and palaeotectonics). – Geologica Balc., 27, 3, 3–19. Tchoumatchenco, P. 1996. Zonation and palaeoecological dis- tribution of Bulgarian Jurassic brachiopods. – In: Copper, P., J. Jin (Eds.). Proceedings of the Third International Brachiopod Congress. September 3–5, 1995, Sudbury, Ontario, Canada. Rotterdam/Brookfield, A. A. Balkema, 269–274. Tchoumatchenco, P., D. Ager. 1997. Bulgaria. – In: Moores, E. M., R. W. Fairbridge (Eds.). Encyclopedia of European and Asian Regional Geology. Chapman & Hall, London, Weinheim, New York, Tokyo, Melbourne, Madras, 103–109. Nakov, R., Z. Iliev, E. Kozhouharova, P. Petrov, S. Petroussen­ ko, P. Tchoumatchenco, T. Todorov, D. Tronkov, Tz. Tzankov, I. Zagorchev. 1998. Bulgarian geological herit- age: Some specific features and problems at present day. – Geologica Balc., 28, 3–4, 113–116. Tchoumatchenco, P., I. Sapunov. 1998. The Jurassic geologi- cal sites in Northwest Bulgaria. – Geologica Balc., 28, 3–4, 137–142. Khristchev, K., P. Gocev, P. Tchoumatchenco, M. Moev, N. Zidarov, B. Benev, D. Stoitchev. 1999. Mahdia (ex Burdeau). Carte géologique de l’Algérie. Feuille à 1/50.000, No 217. Service Géologique de l’Algérie, Alger. Sapunov, I., P. Tchoumatchenco, V. Shopov. 1999. Jurassic stratigraphy and geodynamics in the eastern part of the Central Balkan Mountains (Gabrovo and Kazanluk Districts), Bulgaria. – Geologica Balc., 29, 3–4, 3–24. Tchoumatchenco, P., A. Uchman. 1999. Lower and Middle Jurassic flysch trace fossils from the Eastern Stara Planina Mountains, Bulgaria: A contribution to the evolution of Mesozoic ichnodiversity. – N. Jb. Geol. Palaeontol. Abh., 213, 2, 169–199. 105 Tchoumatchenco, P., I. Sapunov, J. Thierry, C. Durlet. 1999. Sequence stratigraphy of the Jurassic sediments in Western Bulgaria and the distribution patterns of the fossils assem- blages. – In: Abstracts of the European Paleontological Association Workshop. July 22–25, 1999, Lisboa, Portugal, 130–134. Tchoumatchenco, P. 2000. Cyclostratigraphy of the Jurassic and Lower Cretaceous (Berriasian–Lower Valanginian) rocks in western Bulgaria. – In: Abstracts Volume of the 31st International Geological Congress. August 6–17, 2000, Rio de Janeiro, Brazil. Чумаченко, П., Й. Янев. 2000. Геологията и устойчивото развитие – предизвикателство към третото хилядоле- тие. – Сп. Минно дело и геология, 10, 38–41 Tchoumatchenco, P., A. Uchman. 2001. The oldest deep­sea Ophiomorpha and Scolicia and associated trace fossils from the Upper Jurassic–Lower Cretaceous deep­water turbidite deposits of SW Bulgaria. – Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeoecol., 169, 85–99. Tchoumatchenco, P., I. Sapunov, J. Thierry, C. Durlet. 2001. The Jurassic between Komshtitsa and Gintsi villages (western Balkan Range, western Bulgaria) – first Jurassic paleontological and stratigraphical site to be protected. – In: 2nd International Symp. Natural Monuments and Geol. Heritage. June 30–July 2, 1997, Molyvos, Lesvos, 143–150. Tchoumatchenco, P. 2002. Cyclostratigraphy of the Jurassic rocks in western Bulgaria. – Geologica Balc., 32, 2–4, 123–126. Tchoumatchenco, P. 2002. Jurassic outcrop depositional se- quence stratigraphy in western Bulgaria. – Geologica Balc., 32, 2–4, 49–54. Tchoumatchenco, P. 2002. Jurassic tectonics of Bulgaria and adjacent areas. – In: IGCP 430, Workshop II: Ha Long Bay. April 1–5, 2002, Vietnam, 61–63. Uchman, A., P. Tchoumatchenco. 2003. A mixed assem- blage of deep­sea and shelf trace fossils from the Lower Creataceous (Valanginian) Kamchia Formation in the Troyan region, Central Fore­Balkan, Bulgaria. – Annales Societatis Geologorum Poloniae, 73, 27–34. Budurov, K., D. Ivanova, E. Koleva­Rekalova, L. Petrunova, P. Tchoumatchenco, M. Yaneva, I. Zagorchev. 2004. Triassic and Jurassic in eastern Stara planina Mts. (Bulgaria) and the problems of their boundary. – In: Proceedings of International Symposium on Earth System Scientific. Istanbul, 337–344. Budurov, K., D. Ivanova, L. Petrunova, P. Tchoumatchenco, I. Zagorchev. 2004. The Eastern Stara planina Mts. (Triassic and Jurassic): an example of geosite framework. – In: Proceeding of the Conference “Geological Heritage: Concept, Conservation and Protection Policy in Central Europe”. Polish Geological Institute, Special Paper 13, 199–208. Tchoumatchenco, P. 2004. Jurassic geosites frameworks in Bulgaria. – In: Natural and Cultural Landscapes. Dublin, The Geological Foundation, Royal Irish Academy, 91–94. Tchoumatchenco, P., K. Budurov, D. Ivanova, E. Koleva­ Rekalova, L. Petrunova, M. Yaneva, I. Zagorchev. 2004. A new project on the problems of the Triassic/Jurassic bound- ary in Eastern Stara Planina Mts. (Eastern Bulgaria). – In: Morton, N., P. Bown (Eds.). ISJS Newsletter, 31, 30–32. Tchoumatchenco, P., M. Yaneva, K. Budurov, D. Ivanova, E. Koleva­Rekalova, L. Petrunova, I. Zagorchev. 2004. Late Cimmerian tectonics of the Triassic and Jurassic rocks in Louda Kamchia East Stara Planina Mts. (Bulgaria). – In: Proceedings of the Annual Scientific Conference of the Bulgarian Geological Society “GEOLOGY 2004”. Sofia, 89–91. Theodosiou, I., R. Nakov, P. Tchoumatchenco, et al. 2004. IUGS Geosites project progress – a first attempt at a com- mon framework list for South Eastern European Countries. – In: Parkes, M. A. (Ed.). Proceedings of the Conference “Natural and Cultural Landscapes”. September 9–11, 2002, Dublin, The Geological Fondation, Ireland Royal Irish Academy, 81–90. Yaneva, M., P. Tchoumatchenco, K. Budurov, D. Ivanova, E. Koleva­Rekalova, L. Petrunova, I. Zagorchev. 2004. Reinterpretation of depositional processes in the Sinivir Formation /Norian–Toarcian (p.p.)/ in Louda Kamchia East Stara Planina Mts. (Bulgaria). – In: Proceedings of the Annual Scientific Conference of the Bulgarian Geological Society “GEOLOGY 2004”. Sofia, 103–106. Чумаченко, П., Е. Колева­Рекалова, К. Стойкова, Д. Ива­ нова, М. Иванов. 2004. Друганската свита. Нова горно­ юрска литостратиграфска единица от Югозападна Бъл­ гария. – Сп. Минно дело и геология, 1, 39–44. Nakov, R., T. Todorov, P. Tchoumatchenco, I. Zagorchev, S. Petroussenko, D. Tronkov, D. Synniovsky. 2005. A geoher- itage framework list for Bulgaria. – In: Second Conference on Geoheritage of Serbia, Belgrade. June, 2004, 89–94. Tchoumatchenco P. 2005. What are the geosites frameworks and have they right of existence? – In: Proceedings “Ten Years Geological Heritage in SE Europe”. ProGEO WG, 1st Subregional Meeting and Field Trip. May 12–17, 2005, Tirana, Albania, 24–27. Tchoumatchenco, P. 2005. Transborder Jurassic–Lower Cretaceous geosites frameworks in Western Bulgaria and Eastern Serbia. – In: Second Conference on Geoheritage of Serbia, Belgrade. June, 2004, 95–100. Tchoumatchenco, P., A. Uchman. 2005. Upper Triassic– Middle Jurassic ichnofossils from East Stara Planina Mts., Eastern Bulgaria. – In: Csiki, Z., Iu. Lazar (Eds.). Abstracts Volume of the Fifth Romanian Symposium on Paleontology (Dedicated to the Centennial of the Laboratory of Paleontology, University of Bucharest). September 15–17, 2005, Romanian Society of Paleontology, 49–50. Tchoumatchenco, P., M. Yaneva, A. Uchman, D. Tronkov, E. Trifonova, L. Petrunova. 2005. Ichno­ and bodyfossils from the Upper Triassic–Lower Jurassic Sinivir Formation in the Balaban Dere Valley (east Stara planina Mts.) and the problem of the Triassic/Jurassic boundary. – Acta Palaeontologica Romaniae, 5, 463–475. Чумаченко, П. 2005. I­ви международен симпозиум по на- уките за земните системи. – Сп. Минно дело и геология, 1, 28–29. Philipe, M., M. Barbacka, E. Gradinaru, S. Iamandei, M. Kazmer, M. Popa, G. Szakmani, P. Tchoumatchenco, M. Zaton. 2006. Fossil wood and Mid­Eastern Europe terrestrial paleobio­ geography during the Jurassic–Early Cretaceous interval. – Rev. of Palaeobotany and Palynology, 142, 1, 15–32. Tchoumatchenco, P. 2006. Jurassic tectonics of Bulgaria and adjacents areas. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 67, 1, 86–103. Tchoumatchenco, P. 2006. Sequence stratigraphic subdivision of the Middle Callovian–Berriasian carbonate platform sediments (Stramberg type) in Liubasha Mts. (Southwest Bulgaria). – In: Parente, M. (Ed.). Abstract Volume of the Geology and Palaeontology of the Peri-Adratic Area: a Tribute to Rajka Radoicic. May 5–6, 2006, Napoli, 54–55. Tchoumatchenco, P., D. Rabrenović, V. Radulović. 2006. Transborder (East Serbia/West Bulgaria) correlations of the Jurassic sediments: main Jurassic palaeogeographic units. – Ann. Geol. Penins. Balkanique, 67, 13–17. Tchoumatchenco, P., D. Rabrenović, V. Radulović. 2006. Transborder (East Serbia/West Bulgaria) correlations of the Jurassic sediments: Infra­Getic. – Ann. Geol. Penins. Balkanique, 67, 18–23. 106 Tchoumatchenco, P., I. Zagorchev, M. Yaneva, K. Budurov, E. Koleva­Rekalova. 2006. The Triassic and Jurassic of East Stara planina (Bulgaria), Tulcea Zone (North Doberogea, Romania), and South Crimea (Gornyi Krim, Ukraine) – an essay of correlation. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 59, 12, 1265–1274. Tchoumatchenco, P., M. Yaneva, L. Petrunova. 2006. The Triassic and Jurassic of East Stara planina Mnts. (Bulgaria), Tulcea zone (North Dobrogea, Romania) and South Crimea (Gorniy Crim) (Ukraine) – a complex geosite framework. – In: Volume Abstract of ProGeo Symposium “Safegarding our Geological Heritage”. September 4–8, 2006, Kyiv and Kamenets­Podolskiy, Ukraine, 41–43. Lakova, I., P. Tchoumatchenco, D. Ivanova, E. Koleva­ Rekalova. 2007. Calovian to Lower Cretaceous pelagic car- bonates in the West Balkan Mnts. (Komshtitsa and Burlya sections): integrated biostratigraphy and microfacies. – Geologica Balc., 36, 3–4, 81–89. Tchoumatchenco, P., E. Bozilova, Tz. Peshev, D. Peshev. 2007. Belogradchik sandstones. – In: Härtel, H., V. Cīlek, T. Herben, A. Jackson, R. Williams (Eds.). Sandstones Landscape. Praha, Academia, 396–398. Tchoumatchenco, P., E. Bozilova, Tz. Peshev, D. Peshev. 2007. Beloslave sandstones. – In: Härtel, H., V. Cīlek, T. Herben, A. Jackson, R. Williams (Eds.). Sandstones Landscape. Praha, Academia, 398–399. Tchoumatchenco, P., E. Bozilova, Tz. Peshev, D. Peshev. 2007. Melnik sandstones. – In: Härtel, H., V. Cīlek, T. Herben, A. Jackson, R. Williams (Eds.). Sandstones Landscape. Praha, Academia, 402–403. Tchoumatchenco, P., R. Nakov, T. Todorov. 2007. The steps in the study of the geological heritage and the Bulgarian experience. – In: The 12th Regional Conference on Geoconservation and ProGeo, Working Group 1, Annual Meeting “Geological Heritage in South-Eastern Europe”. September 5–9, 2007, Ljubljana, Slovenia, 130–134. Philipe, M., P. Tchoumatchenco. 2008. Palaeoecologically significant wood genus Xenoxylon discovered in the East Stara planina Mnts. (East Bulgaria) Balaban Formation (Toarcian, Early Jurassic). – C. R. Acad. Bulg. Sci., 61, 5, 633–638. Tchoumatchenco, P., M. Yaneva. 2008. Debelets Member – a new lithostratigraphic unit of the Balaban Formation (Toarcian, Lower Jurassic, Eastern Stara planina Mnts.), East Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 61, 4, 487–494. Tchoumatchenco, P. 2009. Malaplanina carbonate group and Chernivit terrigenous group – new lithostratigraphic units for the Hettangian–Bathonian (Lower–Middle Jurassic) sedi- ments in Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 62, 7, 883–890. Tchoumatchenco, P., D. Tronkov, M. Yaneva, A. Uchman. 2009. Dropla Member – a new lithostratigraphic unit of the Sinivir Formation (Middle Norian–Lower Toarcian, Eastern Stara planina Mnts.) and the palaeogeography dur- ing the Pliensbachian in East Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 62, 2, 261–270. Tchoumatchenco, P., M. Yaneva, D. Tronkov. 2009. The Kotel Formation (Middle Jurassic) in East Stara planina Mnts. (East Bulgaria). Lithostratigraphy and palaeogeography. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 62, 3, 71–80. Ivanova, D., E. Koleva­Rekalova, I. Lakova, K. Stoykova, M. Ivanov, L. Metodiev, S. Petrova, P. Tchoumatchenco, D. Rabrenović, V. Radulović, N. Malesević. 2010. Upper Jurassic–Lower Cretaceous platform­to­basin integrated stratigraphy across the Bulgarian­Serbian border. – Geo- logica Balc., 39, 1–2, 168–169. Ivanova, D., E. Koleva­Rekalova, I. Lakova, K. Stoykova, M. Ivanov, L. Metodiev, S. Petrova, P. Tchoumatchenco, D. Rabrenović, V. Radulović, N. Malesević. 2010. Upper Jurassic–Lower Cretaceous platform­to­basin integrated stratigraphy across the Bulgarian­Serbian border. – In: Proceedengs of “GEOSCIENCES 2010”. Sofia, BGS, 74–75. Tchoumatchenco, P., D. Rabrenović, V. Radulović, N. Ma­ leshević, B. Radulović. 2010. Transborder (East Serbia/ West Bulgaria) (Hettangian–Early Callovian) palaegeo- graphical correlations. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 63, 1, 1505–1517. Tchoumatchenco, P., D. Rabrenović, V. Radulović, N. Ma­ leshević, B. Radulović. 2010. Transborder (East Serbia/ West Bulgaria) (Middle Callovian–Tithonian) palaegeo- graphical correlations. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 63, 11, 1619–1630. Tchoumatchenco, P., D. Tronkov. 2010. Lithostratigraphic units of Tethyan type of East Stara Planina Mnts. and Stran­ dzha Mt. (Veleka unit), Southeast Bulgaria. Correlation es- say. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 63, 2, 285–294. Tchoumatchenco, P. 2011. The prolongation to east of the Bulgarian Tethyan Triassic and Lower and Middle Jurassic Basins (an essay). – В: Матерiали II Мiжнародной нау- ково-практичноi конференцii „Геологiчнi пам’ятки – яскравi свiдчения еволюциii землi“. 16–20 травня, 2011, м. Кам’янець­Подiльский, 9–10. Чумаченко, П., С. Петрусенко, Г. Димов, Й. Янев, И. Лы­ сенко­Чехларова. 2012. Български геолози от руски произход. – Сп. Бълг. геол. д-во, 73, 1–3, 127–141. Tchoumatchenco P. et al. 2013. Les géologues d’origine russe dans les pays francophones. – Hommage au Prof. M. Durand-Delga. SGFr., Cofrhigeo, р. 55. Чумаченко, П., О. Дитл (Редакторы­составители). 2014. Геологи российского зарубежья: судьбы и вклад в ми- ровую науку. Научно-энциклопедический сборник по истории геологии. София, Geological non­profit limited, London, Русский Академический союз в Болгарии, 475 с. Tchoumatchenco, P., M. Wiazemsky. 2015. Geologists of Russian origin in the USA. – Ann. Geol. Penins. Balkanique, 76, 115–150. Чумаченко, П. 2015. 90 години Българско геологическо дру- жество (1925–2015). – Сп. Бълг. геол. д-во, 76, 2–3, 5–31. Tchoumatchenco, P., D. Branagan, M. Wiazemsky, H. Torrens. 2016. The Geologists of Russian Origin Worked in the British Isles (in print). Tchoumatchenco, P., M. Durand­Delga, J. Ricour, M. Wiazemsky. 2016. Geologists of Russian origin in the francophone countries. – Boletin Geologico y Minero, 127 (2/3), 689–716. Tchoumatchenco, P., Michel Durand Delga, A. Riccardi, M. Wiasemsky, E. Minina, D. Boltovskoy. 2016. Geologists of Russian Origin in Spain and the Spanish-speaking Countries (in print). Чумаченко, П., Т. Николов. 2016. Д­р Ростислав Сергее­ вич Берегов (23.12.1908, Санкт Петербург, Русия – 13.06.1946, Севлиево) живот и научно творчество. – Сп. Бълг. геол. д-во, 77, 1, 109–126. Чумаченко, П., Т. Николов. 2016. Компендиум на българ- ските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част I. А–К. – Сп. Бълг. геол. д-во, 77, 1, 109–126. Чумаченко, П., Т. Николов. 2016. Компендиум на българ- ските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част ІІ. Л–Я. – Сп. Бълг. геол. д-во, 77, 2–3.

Leave a Reply