Отново пътуване към изгрева на Слънцето

Науката срещу страха

Изкуствен интелект – такова чудо (вище) още не създадено,

защото ако е създадено,

ние нямаше да съществуваме.

Отново пътуване към изгрева на Слънцето

След едно незабравимо пътешествие на изток към Нова Зеландия през януари 1988 г., впечатленията от които са още в паметта ми, и които съм сънувал много пъти, на 4.10.2017 г., почти 30 години по-късно, получих писмо от Dr.Chich-Jen (Charles) Shieh от Chung Jung Christian University, Taiwan, Vice Pesident & Conference Director of the International Organization of Innovation. В писмото се отправяше покана към мен като гост на тяхна конференция, заедно със съпругата ми.
Беше ми известна тази организация, обединяваща учени от Азиатско-Тихоокеанския регион със седалище в Лос Анжелис, но не съм имал преки контакти с колеги от тази международна научна общност. Домакин на конференцията щеше да бъде Университета във Фукуока, Япония.
Естествено писмото ме изненада много, но след размисъл от няколко дни реших да приема поканата. В ответно писмо приех и благодарих за поканата, като поясних, че поради кончината на моята съпруга ще бъда сам.
Скоро след това получих писмо, че мога да си избера придружител по своя преценка. Следваше ново писмо с предложение за двама придружители и молба (предложение) да подготвя пленарен доклад, който да представя при откриването на Конференцията. Съответно д-р Чарлз Шиех ни предложи да пристигнем един ден по-рано за да имаме въможност да починем от дългото пътуване и да се ориентираме в забележителностите на града.
Помислих за тема на доклада и я съобщих на д-р Шиех: „Науката срещу страха“ (Sciences versus fear).

Темата беше приета и скоро след това в сайта на Конференцията се появи табло със снимките на специално поканените учени, сред които за моя голяма
изненада беше и моята фотография. Може би малцина ще ми повярват, но аз бих се радвал да видя снимката на който и да е български учен сред такава компания.

Университетът на Фукуока (The University of Fukuoka) е един от най-големите университети в южната част на Япония. Това е частен универеситет от типа на т.нар. изследователски университети, в който се обучават над 20,000 студенти (в т.ч. и около 1000 чужденци). Администрация: 2 111. Университетът има два кампуса. Основните специалности са: медицина, обществено здравеопазване, фармация, инженерни науки и архитектура. Може би администрацията изглежда доста голяма, но ако видиш как изглежда този университет – отвън и отвътре, съответно аудитории, лаболатории, кабинети и т.н. ще кажеш една дума, която изглежда повече от „браво!“. Към Университета има болница, която е втора по големина в Япония.
Следвайки темпа на колегите от Оргкомитета на Конференцията аз помислих за придружител (и) без колебание поканих проф. дгн Кристалина Стойкова – научен секретар на БАН и д-р Димитър Антонов от Геологическия институт на БАН. Това беше екипът, с който заедно представихме България на този голям международен форум. Проф. К. Стойкова подготви своя специален доклад: “Bulgaria – the hidden gem of Southeast Europe”, а също и д-р Д. Антонов: „Nuclear v/s Renewable Energies – Environmental aspects and public acceptance“.
От София излитаме със самолет на БГА „Балкан“ рано сутринта (7:10 ч.) на 4 юли 2018 г. и кацаме меко в 9:10 ч. на летище Шарл дьо Гол (Aéroport Paris-Charles-de-Gaulle) – най-голямото летище на Франция, разположетно на 25 kм от Париж.
Същият ден (4 юли) 2018 г. в 13:30 ч. със самолет Boeing 777-300ER на Air France излитаме от Париж, прелитаме на североизток над Скандинавския полуостров, след това над огромните територии на Русия, Китай и кацаме на 5 юли сутринта в 7:10 ч. на летище Инчон (Сеул) – най-голямото летище в Южна Корея и едно от най-големите в световен мащаб. Разположено е на около 48 км западно от Сеул. Създадено е на изкуствена земя между островите Йонгчонг и Йонгу. Надморската височина е около 7 м.
„Инчон“ е осмото най-заето летище в Азия по отношение на пасажери и четвъртото в света по заетост според международните оценки. През 2018 г. през летище Инчон са преминали над 68 млн. пътници.
Това летище предизвика у нас възхищение към неговите проектанти и строители, които са създали грандиозен символ на красота, съчетана с всички удобства за пътниците. И удивление какво може да направи една държава, израстнала сред руините на многолетни войни (при това без средства от европейски фондове!).
През дългия път не почувствах умора, тъй като даже светът под нощното небе, в който „плуваше“ самолетът, на много места с ярки звезди на небето, ме изпълваше с особени вълнения. Разбира се, самото ми място в самолета създаваше удобствата, а те ми позволяваха да мисля, че това пътуване е едно от най-големите ми преживявания в живота.

Далеч ли е Япония? Ние се надяваме скоро да я видим.

Излитане от Инчон-Сеул на 5 юли (14:00 ч) и кацане във Фукуока, Япония същия ден в 15.25 ч.
Летяхме почти цяло денонощие от Париж до Фукуока с надежда да видим отново изгрева на Слънцето, този път вероятно с някои нюанси, които могат да разклатят наши евронадежди.
Пътувахме дълго за да видим една страна, която историята е поставила близко до изгрева на Слънцето, но даже краткият престой ни показа, че самата страна е символ на едно лъчение на човешкия прогрес, което може и трябва да се очертае като перспектива за човечеството.

Иначе…

Без проблем взехме такси, което ни откара до хотела. Няма да описвам самия хотел Ana Crowne Plaza – Fukuoka, за да не използвам многократно израза (атрибутивното определение) най! Кратко казано: съвременно и уютно убежище, което напълно отговаря на нашите изисквания (и очаквания).

Още повече ни окуражи и успокои топлото посрещане в хотела от страна на Dr. Charles Shieh – Executive Directors на Конференцията, който беше като наш своеобразен закрилник. Още в началото той ми каза, че съм приличал много на баща му.
Имахме възможност да починем, да съберем мислите си от вълнуващото пътуване и да се подготвим за вечеря в тесен кръг по покана на президента на Международната асоциация на организационните иновации в науката и технологиите, и на конференцията ICOI.
Вечерята на 5 юли 2020 г. премина (наистина) в тясна компания и протече (уверявам ви!) в изключително топла атмосфера.
Основната част от участниците на конференцията (Фукуока, Япония, 2020 г.
На 7 юли 2018 г. в 8.30 ч. Президентът на International Association of Organizational Inovation (IAOIn, USA) Dr. Frederick Dembovski с кратко слово откри Конференцията и ми предостави думата за кратко екпозе на доклада ми в раздела “Honored VIP Speech”. Докладът ми беше на тема “The science versus Fear” („Науката срещу страха“). Още с първите редове на доклада и първите слайдове по темата залата притихна и очевидно беше заинтригувана много силно от представените картини.

Мислителят на Роден сред стихиите

Тези слайдове веднага привлякоха вниманието на колегите в залата.

Докладът:

THE SCIENCE VERSUS FEAR

Dear Mr. Chairman, honorable collegues, Ladies and Gentlemens,

It is my special honor to stand before your remarkable scientific forum. I want to share with you some of my reflections on the global problems facing the World and global Responsibilities of scientists for the future of our planet.
I’m sorry that my English is a bad approximation of the current English here…
В забързаното ни всекидневие отвсякъде се носят предупреждения от най-различно естество, които могат да се съберат в думата “ВНИМАНИЕ!”. При това тези апели се отнасят за най-различни опасности: от ширещият се бандитизъм до предстоящи природни катастрофи и/или до открития, от които ти настръхват косите. Вярно е, че новините за кризи, катастрофи, скандали и др.п. са повече не само поради мощното влияние на масмедиите, а и поради факта, че те правят по-силно впечатление на обикновените хора в сравнение със съобщения за нормално протичащи събития и процеси.
Хората не признават, но те имат чувство за страх в света, в който живеят. Затова те леко възприемат всякакви идеи за предстоящи катастрофи, за апокалипсис сега, за края на света.
Според мнозина политолози страхът е станал част от съвременните политически процеси. Динамиката на съвременното развитие и потокът от негативна информация, която залива общството изискват от учените, отдадени на своите изследвания, да отделят подобаващо време за популяризиране на научните резултати, за борба срещу лъженауката и за осветляване на регионалните и глобалните проблеми, стоящи пред съвременността.
Съвременната епоха се отличава коренно от предходните етапи от историята на човечеството. Поне четири са главните отличителни черти на съвременността: ускореното развитие на науките и технологиите, наличието на оръжия за масово поразяване, климатичните промени, ужасяващото замърсяване на околната среда и демографският прираст. Всички тези особености на съвременността имат глобален характер.
1Университетът на Фукуока (The University of Fukuoka) е един от най-големите университети в южната част на Япония. Това е частен универеситет от типа на т.нар. изследователски университети, в който се обучават над 20,000 студенти (в т.ч. и около 1000 чужденци). Администрация: 2 111. Университетът има два кампуса. Основните специалности са: медицина, обществено здравеопазване, фармация, инженерни науки и архитектура. Може би администрацията изглежда доста голяма, но ако видиш как изглежда този университет – отвън и отвътре, съответно аудитории, лаболатории, кабинети и т.н. ще кажеш една дума, която изглежда повече от „браво!“. Към Университета има болница, която е втора по големина в Япония. 2Докладът „Науката срещу страха“ беше е представен на английски език. В почивката след пленарното заседание проф. Дембовски ме поздрави за доклада и ми предложи да го разширя (поне до 20 стр.) и да му го изпратя за публикуване в САЩ. По-късно в писмо той ми писа следното: „Dear Professor Nikolov, It was a pleasure meeting you and your colleagues at the 2018 ICOI in Fukuoka! I really enjoyed your Keynote address and my offer to publish it in The International Journal of Organizational Innovation still stands. For more information on the journal, please visit http://www.ijoi-online.org/. След завръщане в България аз разширих текста, добавих нови илюстрации и го изпратих на проф. Дембовски. Скоро след това докладът беше отпечатан като „invated article”. 3Отклонение от главната тема. 4„България – скритият скъпоценен камък на Югоизточна Европа“. 5„Ядрена срещу възобновяема енергия – влияние върху средата и обществна оценка“. 6Шинтоизмът е традиционна японска религия, датираща от древността. Тя няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Пропагандата и проповядването му не са общоприети, защото шинтоизмът е дълбоко вкоренен в японците и техните традиции. Моралният кодекс на шинтоизма обикновено следва този на конфуцианството. Моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема и като път за обединение на обществото около общи ценности. Що се отнася до Конфуцианството, то е етична и философска система, развита на основата на учениието на китайския философ Конфуций( 551 – 479 пр.н.е.). 7 Конфуцианството е етична и философска система, развита на основата на поученията на китайския философ Конфуций (551 – 479 пр.н.е.). 8Ще избегнем коментара, че поканата за обяда беше от страна на дамата, но по български изтълкувахме това като признание (от наша страна), че всички сме равни.
Редица учени и религиозни дейци прибавят към тези фундаментални характеристики на нашата епоха нарушаване на основни етични принципи и изпъкващи противоречия и противоборства между етноси и религии, или това, което обобщено се нарича сблъсък на цивилизациите [1].
Във врeмето на глобализацията хората трябва да се обединят, защото имат обща съдба на Земята – съвместното съществуване или несъществуване. Глобалните проблеми изискват и глобални отговорности. И учените трябва да бъдат сред първите при формиране на новите хоризонти пред човечеството. Трябва да избегнем печалния и реален факт, че човек е първия биологически вид на Земята, който “е разработил средства за своето унищожение” [2]. Безброй светли умове са мечтали за “Рай на Земята”, но трябва да се осъзнае, че не може да има “Рай на Земята”, ако няма “Мир на Земята”.
Бих искал да ви припомня мисълта на великия физик Макс Борн: “единственото, което може да ни спаси, е една стара мечта на човечеството: световен мир и световна организация” [3].
В своята забележителна книга „Състояние на страх“- един вик срещу лъженауката американският писател Майкъл Крайтън обръща внимание върху един много любопитен детайл, свързан с заплахите от замърсяването на околната среда. Случайно или не, но 1989 г. е показателна с белезите си на преход. Крайтън обръща внимание, че след 1989 г. “ Думата “катастрофа” се употребява пет пъти по-често през 1995-а, отколкото през 1985-а. А до 2010 година употребата й се удвоява още веднъж. Променят се и темите. Все по-голямо ударение се поставя върху страха, тревогата, опасността, несигурността, паниката” (10, с. 438).
Не е пресилено да се каже, че днес светът се управлява със страх, което потвърждава думите на Ноам Чомски, че “много лесно е да манипулираш хората с помощта на страха”.
Крайъгълниат камък на тази серия от заплахи е ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ. Реалността е такава, че всеки, който се противопостави на идеята за глобалното затопляне ще бъде анатемосан. Привържениците на глобалното затопляне прогнозират, че най-късно до средата на ХХІ век глобалното морско ниво ще се повиши повече от 8 м. Това е абсурд.
Голямата опасност от глобалното затопляне се крие в потециала му за резки климатични промени. Енергетически то е по-изгодно от глобалното застудяване, но ще доведе по повишаване на глобалното морско ниво с действителни катастрофални последици за много острови, особено в Тихия и Индийския океан, а също и за повечето континентални крайбрежия.
Има безспорни данни, че в глобален мащаб се наблюдава леко повишаване на средната годишна температура на Земята. Тази естествена тенденция се утежнява от силното замърсяване на околната среда и атмосферата, свързано с дейността на човека. Ако не се ограничи отрицателното въздействие на човека върху природата можем със сигурност да кажем, че човечеството ще понесе катастрофални последици с неизброими човешки жертви и огромни материални щети. Това няма да бъде края на света, но ще остане дълбока следа в геоложкия летопис, която ще бъде съизмерима с епохата, през която измират динозаврите [12].
При всички случаи е необходимо по-голямо международно съгласие по глобалните проблеми, стоящи пред човечеството днес. И управление на процесите с оглед да се осигури не само икономически просперитет, но и да се опази равновесието с околната среда. Защото, както отбелязва българския икономист П. Пенчев “лошото управление е многократно по-лошо от природни бедствия” [18].
Няма никакво основание да се плашат хората, но е необходимо по-широко и балансирано образование, което ще осигури познания за света около нас. Една от бедите днес е, че повечето хора са почти неграмотни за основните закони, които регулират равновесието в природата. А всички трябва да прозрат, че живеят върху динамична планета. Това е реалността и когато тя се познава, то значи, че ние сме подготвени за своето съществуване върху динамичната Земя.
Освен това трябва да се има предвид, че основната причина за заплахите срещу природата сa бедността и алчността, а те трудно ще бъдат изкоренени. Те формират много сложни, преплетени взаимоотношения между севера и юга, между изтока и запада, които често са като в джунгла, а както казва М. Борн [3] от джунглата не може да възникне нова етика.
За преодоляване на основните трудности, свързани със състоянието на природната среда са необходими съвременни познания както в хуманитарните, така и по природните науки.
Кризите и катастрофите са част от еволюцията на Земята и на населяващия организмов свят, за която е характерна определена цикличност. Можем да приемем, че на Земята има белези на криза във връзка със замърсяването на околната среда и с глобалното затопляне, но няма никакви основания да тръбим, че предстоят близки катастрофални промени на нашата планета.
Учените трябва да развиват и да популяризират знанията, като се изправят срещу катастрофистите и прогнозите за предстоящ апокалипсис. Благодаря ви за вниманието!
Screenshot 2021-08-25 at 19.47.42
Предполагах, че докладът ми ще предизвика интерес, тъй като темата е в сферата не само и не толкова на науката, а по-скоро на масовата публицистика.
Независимо, че хората се страхуват от различни природни явления: земетресения, вулканизъм и др. п., но те обичат да четат и да слушат за такива явления, щом те са далеч от тях.
Обикновената човешка представа за геоложките катастрофи най-често се свързва със земетресенията, вулканските изригвания, наводненията от типа на библейския потоп, тропическите циклони, урагани, свлачищата, просядания в грунта, гигантските морски вълни цунами и др. Те са част от геоложките процеси, моделиращи облика на Земята. Тези явления са сред най-силните катастрофални прояви и поради това изпъкват много ясно както в геоложкия, така и в историческия летопис. Но те не са единствените феномени на динамично променящата се планета, които са оказвали и продължават да оказват определено влияние върху организмовия свят. За това ще стане дума по-късно.
При всички случаи заплахата за планетата ни не са естествените катастрофални явления, свързани с нейната динамика, а с отношението на човечеството към неговата люлка. За съжаление, често това отношение е на границата на безотговорността, арогантността и глупостта.
След това отклонение, което от естетите може да се определи като „екскурс“ ще се върнем към атмосферата на Конференцията. Веднага трябва да отбележа, че на същото пленарно заседание проф. Кристалина Стойкова представи блестящо експозе на своя доклад “Bulgaria – the hidden gem of Southeast Europe”, а малко по-късно в секцията по инженерни науки доц.
Митко Антонов представя своя доклад, след който на него му е възложено да председателства следващите заседания на секцията
Димитър Антонов привлече вниманието на колегите със своя доклад върху актуалната тема „Nuclear v/s Renewable Energies – Environmental aspects and public acceptance“.
Това беше голяма радост за Кристалина и Митко, и не по-малко удоволствие за мен да видя техния успех, който е и успех за българската наука.
След първото пленарно заседание имаше кафе-пауза, по време на която бях обграден (не пресилвам нещата) от колеги, които ме поздравяваха за доклада и за смелостта да представя открито проблема за непрекъснато заплашване, че Светът ще бъде унищожен от природни катастрофи.
„Ядрена срещу възобновяема енергия – влияние върху средата и обществна оценка“.
В почивката след първото пленарно заседание. Сред очарователните представители на Индонезия. Имах чувството, че съм приет в тяхната общност
Тези мили колеги от Индонезия толкова много ме развалнуваха, че изглежда това ми е проличало. Скоро след множеството фотографии деканът на Инженерния факултет ми предложи през следващата пауза да си почина в неговия кабинет. Всъщност това беше уютна малка стая за почивка (в Япония даже и в луксозните хотели статите са с умалени размери), в която действително си „поех въздух“. Разбира се, че се шегувам, но все пак аз бях най-възрастен участник в тази конференция.
Деловата работа на Конференцията в първия ден приключи и всички бяха поканени на официална вечеря.
В началото на гала-вечерята проф. Фредерик Дембовски – Президент на Асоциацията за организационни иновации в науката и технологиите и Президент на Конференцията International Association of Organizational Inovation (IAOIn, USA) приветства участниците във този форум и обяви имената на шест от учени от различни страни, които бяха отличени за ярко участие в конференцията, с титла „Изтъкнат професор на Конференцията ICOI – Fukuoka, Japan”.
За наша радост и чест имената ни (на Кристалина и моето) бяха сред 6-те колеги от различни страни.
Наградени чуждестранни участници в конференцията с диплом „Изтъкнат професор“ – 2018. ICOI. Fukuoka University. Japan
Вечерята беше като гала-вечеря, в голяма зала с големи маси, отрупани с всичко, което човек може да си представи, но с преобладаващи морски дарове.
Университетски оркестър „Звуци от изтока“
След кратко слово на Президента на Асоциацията и на Конференцията проф. Дембовски галавечерята беше предшествана от музикален пролог, изпълнен от студентския оркестър „Източни мелодии“, който ни представи нещо като „японско“ и всички гости го приеха мълчаливо, търпеливо и със спонтанни адмирации.
Не е удобно да описвам менюто, защото то беше толкова богато и показваше един от върховете на японското гостоприемство. Поради това то не изненада никого и галавечерята завърши в топла приятелска атмосфера.
На следващия ден – 8 юли 2018 г., програмата ни беше запълнена с екскурзия, която ни изпълни с нови впечатления, различни от картините на модерния град Фукуока.
С експресен (електро-) влак ние пристигнахме в едно от най-забележителните места в тази област: богата на природни забележителности, археологически, исторически, архитектурни и етнографски паметници, които пленяват възприятията ни и вълнуват пред една многовековна история.
Дазайфу (Dazaifu) – малък град – предградие на Фукуока ни прие с перфектното съчетание за спокойствие и възможност за отмора сред невероятните природни пейзажи и паметници.
Това е малък град, предградие на Фукуока, който осигурява перфектното съчетание на спокойствие и възможност за забавления. В Дазайфу се намират впечатляващи забележителности като Дазайфи Тенман-гу Шрайн (шинтоиският храм с бика), Национален Музей Кюшу, Исторически Музей Кюшу.
Дазайфу е място, в което паметниците се „сливат“ с красивата природа в добавка с оживена обстановка, изискани ресторанти, търговски площи и зашеметяващи атракции.
Това е място благословено от Бога! В северната част на града се намират впечатляващи забележителности като Дазайфи Тенман-гу Шрайн (шинтоиският храм с бика), Национален Музей Кюшу, Исторически Музей Кюшу и т.н.
Дазайфу е място, с оживена обстановка, изискани ресторанти, търговски площи и зашеметяващи атракции.
Разказът за Дазайфу би отнел много място, още повече невъзможно е да се опише такъъв край, който е запазил артефакти и картини от хилядолетия, които и днес предизвикват възторг и преклонение пред една древна цивилизация. Най-големият храм Дазайфи Тенмангу е сред големите шинтоиски светилища. Свещеникът (и учен) Шугавара Мичизане, на който е посветен храма, се асоциира с шинто бога/духа Тенджин – дух закрилник на академичната общност, учените и образованието. Трудно е да кажем нещо повече за този храм, освен отново да отбележим реалността: японците са народ, отворен към красотата и знанието, което се вижда на всяка крачка в тази невероятна страна. Това е, както писа преди години нашият именит публицист проф. Марко Семов „За Япония, като за Япония!“, отбелязвайки, че „България не може скоро да достигне Япония. Но тя вече ще има възможности да я гони, а не да се разминава с нея…“.
Ние бихме искали да вярваме в тази прогноза. Но за това е нуждно образование – широко, и не непременно висше, но съвременно! То трябва да обхване всички слоеве на обществото и дано има поне част от духа на нашите възрожденци.
Заедно със сем. Дембовски по време на екскурзията в Дазайфу
Шинтоизмът е традиционна японска религия, датираща от древността. Тя няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Пропагандата и проповядването му не са общоприети, защото шинтоизмът е дълбоко вкоренен в японците и техните традиции. Моралният кодекс на шинтоизма обикновено следва този на конфуцианството. Моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема и като път за обединение на обществото около общи ценности. Що се отнася до Конфуцианството, то е етична и философска система, развита на основата на учениието на китайския философ Конфуций( 551 – 479 пр.н.е.).
В противен случай не можем да се надяваме, че общество, в което образованието не е със статут на култ може да има перспектива за прогрес. Каквото и да пишем за този град-светилище ще бъде в превъзходна форма, поради това ще включим повече фотографии, които показват този невероятен град-музей на природата и духа на Япония.
В основата жизнеността и духа на Япония стои – шинтоизмът (буквално значи „пътят на боговете“). Това е традиционна японска религия, датираща от древността (около 300 пр. Хр. Тя няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Моралният кодекс обикновено следва този на конфуцианството, а моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности.
С нашия приятел Чарли (Charles Shieh)
Конфуцианството е етична и философска система, развита на основата на поученията на китайския философ Конфуций (551 – 479 пр.н.е.).
Въведение към забележителнностите на архитектурния и историческия парк Дазайфу
В резервата Дазайфу. Кулата горе в дясно край Фукуока
Последният ден – 9 юли 2020 г. във Фукуока беше посветен на разходка из центъра на града, естествено с малък шопинг и обяд (непременно) със суши. Този не най-голям град на Япония остава у нас не само със спомена за изключителното гостоприемство на нашите домакини, но и за един град, основан и изграждан със забележи-телно чувство за красота и архитектурна хармония.
Независимо от динамичния транспорт и нормалния градски шум човек не чувства напрежение от това, още повече накъдето се обърнеш можеш да видиш символи на хармония.
Възхищавайки на този красив град и поглеждайки часовниците разбираме, че е време за обяд. Кристалина бързо реагира и ни поканва да обядваме. Без възражение приемаме любезната покана. Останалото, свързано свързано с обяда може да се изрази само със степента „Превъзходно“.
Единственото нещо, което малко ни смути по време на престоя ни във Фукуока беше проявата на тайфуна Прапирун. Според Японската метеорологична агенция падналите валежи са били „исторически” и предупреди, че през почивните дни се очакват още по-силни, на отделни места между 250 и 500 литра на квадратен метър. Но за наш късмет влиянието на този тайфун беше главно в областите, северно от Фукуока.
Времето напредваше и ние се отправихме към хотела, стегнахме багажа, който не беше голям, благодарихме за изключителното гостоприемство и се отправихме към летището Фукуока.
След толкова много впечатления, които могат да се определят като приятни (и вълнуващи) по време на пребиваването ни във Фукуока, на 9 юли 2020 г. излитаме от Фукуока за Токио.
Още след полукръга, който напарави самолетът над Токио се очертаха грандиозните размери на Нарита, а вътре всичко беше свидетелство,че това е едно от най-големите летища в света.
Изчакахме спокойно в съответната зала до поканата за качване в самолета за Париж
Ще избегнем коментара, че поканата за обяда беше от страна на дамата, но по български изтълкувахме това като признание (от наша страна), че всички сме равни.
В 22.55 ч. (местно време) излитаме от Токио-Нарита за Париж. Нищо не си спомням от този полет, защото се събудих малко преди кацането на летище Шарл дьо Гол – Париж. Отчетено време от Токио до Париж по моя часовник е 5,30 ч., поради различните часови зони, но фактически полетът продължи над 11 часа.

Изкуствен ентелект – такова чудо(вище) още не създадено, защото ако е създадено, ние нямаше да съществуваме.

10 юли Пр. 4.30 Париж Тр. 13.05 Париж Пр. 16.45 София

Вашият коментар