Посвещавам тази книга на моите скъпи правнучета София и Ангел с много обич.
РАННИ (И НЕЗАБРАВИМИ) СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ
Предисловие от проф. Христо Пимпирев
Тънка утринна лятна мъгла се стеле по долината на река Мийковска в Еленския Балкан. Трима младежи с геоложки чукове в ръка, вече обхождат надиплените като родопски катми скални пластове. Студентите все още спят на надуваемите дюшеци в класните стаи на училището в град Елена. Нетърпеливите второкурсници Христо, Милан и Васил, запалени с изследователски устрем, търсят амонити по границата между юрската и кредната система.
Това се случва в далечната 1975 г., когато младият преподавател по палеонтология в Софийския университет, тогава все още доцент Тодор Николов, провежда своята първа теренна студентска практика в Еленския Балкан. Оттогава вече половин век плеяда български геолози, някои от които доценти и професори, направиха своите първи стъпки в стратиграфските и палеонтоложките изследвания в дебрите на Предбалкана, под ръководството на техния любим преподавател, сега академик, но за тях, учителят професор Тодор Николов. Той не поучаваше, не изтъкваше познанията си пред нас, все още невежите, прохождащи в тайните на геоложката наука.
Никога няма да забравя очукания „Москвич“, видял доста черни пътища, с който професорът ме остави пред разкритията на долната креда при село Батошево, посочи ми разреза и ми каза: „Чукай, търси вкаменелости и мисли! Геологията е книга, чиито страници са скалните пластове, които трябва да се научиш да четеш! Аз ще помагам“. Тази свобода и самостоятелност в геоложката работа и интерпретацията на събрания теренен материал, помогна на много от неговите ученици да станат утвърдени учени, предлагащи авангардни идеи и нови теории.
За какво е живял човек на този свят, ако не остави следа след себе си? Десетки книги, стотици публикации, многобройни престижни награди бележат творческия път на професор Николов, но най-ярката диря, която оставя са младите геолози, които поеха по неговия път.
Следва да се отбележи също, че проф. Николов има голяма заслуга в подготовката и организацията на първата българска антарктическа експедиция, благодарение на която ние стартирахме като антарктическа нация. Днес залив на остров Смит (Южни Шетландски острови, Антарктида) официално носи името на проф. Тодор Николов (Nikolov Cove, South Shetland Islands). Това дава основание да се отбележи, че широката дейност на проф. Тодор Николов има както национални, така и международни измерения.
Февруари, 2021 г.